Выбрать главу

— Слушам, сър.

Джак стигна в Дел Фуего за рекордно кратко време. Той беше изморен от пътуването, мръсен и запотен, но не се отби в хотела, а отиде право в затвора.

— Какво мога да направя за теб? — попита го предпазливо Сам Грегъри от мястото си зад бюрото, когато Джак влезе в канцеларията му. Инстинктът му подсказваше, че този непознат е опасен, и ръката на шерифа стоеше близо до револвера, който държеше в най-горното чекмедже на бюрото си.

— Аз съм рейнджър Джак Логан. Изпраща ме капитан Лафлин.

Лицето на Сам се проясни. Той скочи бързо и се ръкува с Джак.

— Благодаря, че дойде. Тук е малко напрегнато, откакто арестувахме онези тримата.

— Досега не сте ли имали някакви проблеми?

— Никакви, но нали знаеш как действа бандата на Ел Диабло. Те са кръвожадни копелета. Готови са да те застрелят дори само ако ги погледнеш накриво. Сложил съм няколко заместник-шерифа повече от обикновено на пост.

— Чувал съм много за тази банда и съм виждал какво оставят след акциите си. Гледката не е красива. Капитан Лафлин ми каза, че имало и застрелян банкер. Той мъртъв ли е?

— Не. Държи се, но лекарят не знае дали ще се оправи. Все още е в безсъзнание.

Джак кимна.

— Ами тримата арестувани? Проговориха ли вече?

— Не. Изобщо не си отварят устата, ако се изключи единият. Той е печално известен стрелец и ние знаехме, че ще ни създаде неприятности от мига, в който се появи в града.

Джак се умълча.

— Какъв стрелец?

— Мейджърс. Сигурно си чувал за него. Люк Мейджърс.

Джак се усмихна със стиснати устни, а погледът му беше твърд и студен.

— Чувал съм за него.

— Мейджърс непрестанно ни повтаря, че нямал нищо общо с това, но тъкмо той е застрелял Харис.

Джак не можеше да повярва на ушите си. Люк — замесен в банков обир? Това беше безсмислено.

— Мейджърс е застрелял Харис? Сигурен ли си? — попита той, без да разкрива приятелството си с Люк.

— Има свидетел, който твърди, че той го е направил. От това по-сигурно не може да бъде.

— Разбирам. Искам да говоря с тримата, но поотделно. Имаш ли място, където да го направя?

— Разбира се. Отзад има една стая. — Той кимна към малката стаичка, която се намираше срещу кабинета му.

— Благодаря. Ще я използвам.

Сам почувства облекчение от присъствието на рейнджъра.

— Кого искаш да видиш първи? Тук са Мейджърс, някой си Карсън и един друг, който се казва Джоунс и е ранен в ръката. Докторът го прегледа и каза, че щял да се оправи.

— Доведи ми Мейджърс. — Джак изчезна в стаичката, в която имаше само едно легло, малка маса и един стол.

Шерифът отиде да доведе Люк. Грегъри носеше револвера си готов за стрелба, за да не бъде изненадан неподготвен. Ако тези тримата опитаха нещо, той щеше първо да стреля, а след това да задава въпроси.

— Тръгвай, Мейджърс — нареди той.

Люк се бе изтегнал на едно от леглата със затворени очи. Когато чу гласа на шерифа, той изпита смътна тревога.

— Къде отиваме?

— Не е твоя работа. Просто излез, бавно и без резки движения. — Шерифът отстъпи няколко крачки назад, за да му даде възможност да излезе от килията. Оръжието му беше насочено към Люк, а погледът му не изпускаше останалите двама.

Люк нямаше по-голямо доверие на съкилийниците си отколкото шерифа и също ги държеше под око, докато вървеше към вратата. Той изчака шерифа да затръшне вратата на килията и да я заключи.

— А сега накъде, шерифе?

— Там отзад, в онази стая. Един човек иска да говори с теб. Рейнджърите са изпратени тук, за да разбият бандата на Ел Диабло, и ще започнат с теб.

Люк не си позволи да се надява, че рейнджърите можеше да е Джак. Той се молеше само рейнджърът да познаваше Джак и да бъдеше в състояние да му предаде съобщение. Джеси беше изпратил телеграма на Джак малко след обира, когато бе дошъл в града, за да види какво става с Люк, но не се знаеше дали Джак беше получил телеграмата. Люк си пое дълбоко дъх и се приготви за разговор с човек, който може би нямаше такива предразсъдъци, каквито имаха жителите на града. Той влезе в стаята и Сам затвори вратата след него.

— Аз съм Люк Мейджърс — каза той на мъжа, който стоеше с гръб към него.

— Какво правиш тук, по дяволите? — попита го тихо Джак, докато се обръщаше към него.

— Джак! Добре, че си ти! — Люк не можеше да повярва на късмета си. — Получи ли телеграмата, която накарах Джеси да ти изпрати?

— Не. Каква телеграма? Дойдох тук, защото шефът ми ме изпрати. Какво става, по дяволите? Те са готови да те обесят.