— Мисля, че сте права. От онова, което научих за тази жена през последните няколко часа, бих казала, че тя е жестока и напълно лишена от съвест.
— С какво мога да ви помогна? С какво мога да ви помогна да я намерите? Искам отново да застана лице в лице с нея. Искам да я погледна в очите и да й кажа какво мисля за нея.
— Трябва да ми кажете всичко, което ви е говорила за миналото си.
— Нека да помисля. Знам, че семейството й е от Луизиана и тя често говореше колко много й липсвал животът там. Постоянно повтаряше, че животът в Ню Орлийнс бил „много по-цивилизован“. — Сара млъкна и погледна Коди. — Но какво може да знае тя за цивилизацията? Цивилизованите хора не се нараняват взаимно. Цивилизованите хора не крадат един от друг. Цивилизованите хора не убиват.
— Ще направя всичко по силите си, за да я изправя пред правосъдието, госпожо Грегъри. Обещавам ви. Тази жена накара много хора да страдат и аз искам да видя как тя ще си плати за престъпленията.
— Горкият Джонатан — въздъхна Сара. — Щом аз се чувствам предадена, какво ли изпитва той.
Коди не отвърна нищо.
— Мога ли да ви кажа нещо друго? Нещо, с което да ви помогна?
— Имам само още един въпрос. Тя споменавала ли е за някое място, на което би желала да отиде? Имаше ли любим град или нещо подобно?
— Ню Орлийнс, разбира се. Толкова често говореше за него. Казваше ми, че нямала търпение отново да се върне там. Защо? Мислите ли, че е тръгнала натам?
— Не съм сигурна накъде е тръгнала. Затова обичам да проверявам миналото на хората, които издирвам Рейнджърите вече претърсват района на юг. Просто се питам дали Елизабет, която очевидно е умна жена, не е тръгнала в посока, противоположна на посоката, в която всички биха си помислили, че е избягала.
— Тя наистина е умна. Няма да ви бъде лесно да я заловите, но искам да го направите, госпожице Джеймсън. Върнете я тук. Моля ви, не позволявайте тя да остане ненаказана за убийството на моя Сам и за това, че толкова дълго ме е лъгала.
— Ще се опитам. Ако си спомните нещо друго, което тя може да е споменала и което може да ми бъде от помощ, аз съм отседнала в хотела и ще остана там още един ден.
— Не се тревожете. Сигурно няма да заспя цяла нощ, а ще се опитвам да си спомня всяка дума от всеки мой разговор с нея. Ако се сетя за нещо, ще ви уведомя незабавно.
Коди тръгна към вратата.
— Госпожице Джеймсън?
Тя погледна назад към Сара.
— Благодаря ви. Ако някой може да намери Елизабет, сигурна съм, че това сте вие.
Коди се усмихна леко, тъй като знаеше, че не можеше да каже нищо, с което да успокои болката на Сара Грегъри. Тя щеше да направи всичко по силите си, за да залови Ел Диабло колкото се можеше по-бързо.
Оставаха й още две посещения и когато приключи с тях, Коди вече беше научила всичко възможно за Елизабет и Хадли Харис.
Сега й оставаше да се срещне с Люк. Това не беше среща, която очакваше с нетърпение.
Люк остана с Джак още един час, за да му разкаже всичко, което знаеше за бандата.
— Разкажи ми за Джеймсън и как успя да те залови — каза най-накрая Джак, който искаше да чуе как една млада, красива жена бе успяла да надхитри един толкова умен мъж като Люк.
Люк се намръщи.
— Какво искаш да знаеш?
— Всичко. Преди да я наема и да разбера, че е жена, само бях чувал за нея. Как се справя тя? Какви трикове използва? Очевидно е, че всеки мъж би могъл да я надвие със сила. Но тя е толкова дяволски умна и бърза, че сигурно залавя хората си, преди да разберат какво се е случило с тях.
— Нещо такова.
Джак го изгледа нетърпеливо и Люк реши, че трябва да му обясни по-подробно.
— Когато я срещнах за първи път, тя беше преоблечена като проповедничка.
— Майтапиш се. — Той се ухили, когато си представи Коди, облечена така.
— Говоря ти съвсем сериозно. Тя обаче ядоса един от членовете на бандата и се наложи аз да я измъквам от неприятностите, в които се беше забъркала с него.
— Значи ти си я спасил?
— Като си помисля сега, струва ми се, че беше в състояние да се спаси и сама. Толкова е добра с револвера, че най-вероятно щеше просто да го застреля и да си реши проблема. Но тогава не знаех това и трябваше да й помогна.
— Ти наистина ли я мислеше за проповедничка?
— Да.
— И какво стана след това?
Люк му разказа бързо за събитията в лагера и как тя се беше възползвала от първата възможност, за да избяга.
— После тя се превърна в Армита.
— Армита? — Джак се забавляваше невероятно за сметка на Люк. — И коя е Армита?