— Певица в една кантина в Рио Нуево.
— И?
— И тогава тя застреля Съли, когато той дойде, за да ме убие.
— Джеймсън ти е спасила живота? — Джак очевидно беше впечатлен.
— Да — призна си Люк. — След това се наложи да бягаме, защото не знаех дали бандата ме беше разкрила, а и се тревожех, че ако разберяха, че тя е застреляла Съли, ще я наранят. Затова останахме заедно, докато не бяхме открити от друг ловец на глави.
— И кой беше той?
— Някой си Рийд, но Коди го надхитри. Той я мислеше за обикновено момиче и я остави на мира, когато ме залови. Аз се опитах да избягам, но той ме рани.
— Забелязах раната на главата ти.
— Улучи ме и в рамото.
— Ще се оправиш ли?
— Бил съм и по-зле, но сега определено съм по-добре от теб. Поне съм на крака и мога да се движа.
Джак изсумтя.
— Продължавай.
— Коди някак си успя да ни изпревари на следващия ден. Беше се предрешила като старица, на която й се бе счупила каруцата. Рийд спря да й помогне и тя го изненада в гръб. Той не беше много щастлив.
— Нито пък ти, предполагам.
Люк поклати глава, спомняйки си шока, когато бе открил истинската самоличност на Коди.
— Доста неприятно се почувствах, когато разбрах, че са ме направили на глупак — че сестра Мери, Армита и старицата бяха всъщност ловецът на глави Коди Джеймсън. Прав си. Тя е дяволски добра. Може да променя вида си като хамелеон. Кой знае как ли ще изглежда следващия път, когато влезе тук?
— Но тя те доведе жив и точно за това я бях наел — заключи доволно Джак.
— Наистина се радвам, че тя си е получила парите за мен.
— Ако ще работиш с нея, по-добре започни да осъзнаваш, че нейните умения могат да ти помогнат. Със своите маскировки тя може да влезе на места, където ти не можеш.
Люк неохотно се съгласи, че приятелят му беше прав, но това не можеше да го накара да харесва Коди.
— Ще имаш нужда от нея. Няма да е лесно да бъдат заловени Елизабет и брат й. Но двамата заедно не може да се провалите. Знам, че можете да се справите.
— Радвам се, че мислиш така.
— Кажи ми какво възнамерявате да направите.
— Ще дойда да те видя, преди да тръгнем.
— Добре. — Той остана да гледа мълчаливо как Люк се изправя и се приготвя да си тръгне. — И, Люк…
Мейджърс погледна назад.
— Благодаря ти.
Люк кимна и излезе от стаята. Той не беше доволен от онова, което му предстоеше, но щеше да го направи. Щяха да изправят Ел Диабло пред правосъдието и това щеше да му достави голяма радост.
Люк имаше намерение да отиде до ранчото, за да се види с Джеси, когато се озова срещу Коди, която се връщаше след последната си среща.
— Кога ще бъдеш готов за тръгване? — попита го тя в мига, в който го забеляза.
— Защо? Къде ще ходим? В Рио Нуево ли?
— Не. Искам да ти покажа някои неща. Ела в стаята ми.
Люк тръгна с нея. Когато влязоха в стаята й, Коди сложи снимките и дневника на Елизабет на леглото.
— Джонатан каза, че мога да ги взема. Още не съм имала възможност да прочета дневника й, но имам предчувствие за посоката, в която се е отправила тя.
— Предчувствията са хубаво нещо, но няма да ти помогнат да заловиш много престъпници.
Коди го изгледа с отвращение.
— Наричай го предчувствие или инстинкт, твоя си работа. На мен ми помага. Още сега мога да ти кажа, че Елизабет и Хадли не са тръгнали към мексиканската граница.
— И откъде си толкова сигурна?
— Първо, тази жена трябва да изчезне. Тя знае, че ще бъде заподозряна, и има нужда бързо да отиде някъде, където никой няма да я свърже с Ел Диабло или бандата му. Второ, тя току-що е продала оръжието на мексиканците и следователно има пари. Може да отиде където си поиска. Трето, пред приятелките си и в дневника си тя говори за това колко много й липсва животът в „цивилизацията“ и колко много иска да се върне в Ню Орлийнс. Почти сто процента съм уверена, че тя е тръгнала на изток, а не на юг или на запад.
— И как смяташ да докажеш това?
— Като тръгна към Сан Антонио на зазоряване. Вече изпратих телеграма на приятеля на баща ми Нейт Томпсън, който е шериф на Сан Антонио. С малко късмет той ще успее да провери някои неща, преди да стигнем там. Железницата вече стигна до Сан Антонио. Ако Елизабет е тръгнала към Ню Орлийнс, Сан Антонио е първото място, на което може да се качи на влака. С мен ли си за тази работа, или не?
— И какво ще правим, ако открием, че двамата с Хадли наистина са били в Сан Антонио?
— Ще ги последваме докъдето трябва и колкото дълго трябва. Ще я върнем тук.
— Тези две хиляди долара означават много за теб, нали?
Коди се втренчи гневно в него.
— Напусни стаята ми! Ще се срещнем при конюшнята половин час преди изгрев. Бъди готов за тръгване. — Думите й бяха предизвикателни.