Нямаше да бъде лесно да заловят Хадли и Ел Диабло и Коди реши, че щеше да бъде най-добре да действат в хотелските стаи. Така щяха да знаят какви ограничения стояха пред тях и щяха да имат някакъв контрол върху ситуацията.
Докато чакаше нервно завръщането на Люк, й се стори, че чува стъпките му в коридора, и тя отвори вратата на стаята си, за да провери. Навън обаче беше само прислужницата, която излизаше от една от съседните стаи, след като я беше почистила.
В този миг я осени една идея. Елизабет не познаваше Коди, а с малко късмет и Хадли нямаше да я познае веднага. Ако можеше да си намери униформа на прислужница, щеше да получи достъп до стаите им. За втори път този ден Коди се усмихна щастливо. Тя беше готова. Оставаше само да дочака Люк.
Люк имаше чувството, че беше претърсил Галвестън от единия до другия му край. В продължение на часове той бе обикалял улиците, показвайки снимката на Елизабет на служители в хотели с надеждата, че някой може да я разпознае. Без успех. Сега трябваше да се върне при Коди с празни ръце, но не искаше да закъснее за срещата им. Той не беше подготвен за изблика на ентусиазъм, с който го посрещна тя, когато почука на вратата на стаята й.
— Слава богу, че най-после дойде! — възкликна тя, сграбчи го за ръката и буквално го замъкна в стаята си. След това затвори вратата зад себе си и се обърна с лице към него.
— Намерила си ги? — попита той. Люк не можеше да се сети за друга причина, която можеше да развълнува толкова Коди.
— Хадли изскочи срещу мен от една от фирмите, които предлагат билети за корабите. Проследих го до хотела му. Знам номера на стаята му. А сега побързай! Трябва да си събереш багажа! Вече съм наела две стаи за нас в техния хотел, дори на същия етаж. Ще трябва да отидем там, за да можем да ги държим под око.
— А Елизабет? Видя ли я? Тя с него ли беше?
Коди се намръщи.
— Не, не беше с него. Но това не означава, че не е наблизо.
— Дай ми пет минути и ще съм готов.
— Имам да свърша нещо. Ще дойда при теб след малко.
Той тръгна към вратата, отвори я и се спря, за да погледне назад към Коди. Очите й блестяха радостно от това, че се беше оказала права, а бузите й бяха зачервени от вълнение.
— Коди? — Когато тя го погледна, той каза? — Добра работа. Джак беше прав за теб.
Тя му се усмихна, но побърза да охлади ентусиазма му.
— Все още не сме ги заловили.
— Не сме. Но ще го направим. Двамата заедно няма как да не успеем.
С тези думи той излезе от стаята й. Коди отвори вратата и надникна в коридора. Навън нямаше никого и тя отиде бързо и безшумно до стълбището за прислугата. Коди се надяваше, че работните помещения на прислужниците в задната част на сградата щяха да бъдат пусти по това време на деня и с облекчение откри, че предположението й се беше оказало вярно. Коди безшумно взе всичко, от което имаше нужда, и бързо се върна в стаята си, като се надяваше, че днес никой нямаше да забележи липсата на вещите, които беше взела назаем.
Няколко минути по-късно Люк почука на вратата й и двамата напуснаха хотела.
Час и половина по-късно Коди стоеше в средата на стаята си и се оглеждаше в огледалото над нощната масичка.
— Не е зле — измърмори одобрително на себе си. — Може би ако някой ден реша да се откажа от преследването на престъпници…
На вратата се почука и тя не довърши мисълта си.
— Кой е?
— Люк.
Пусна го да влезе и се ухили, когато забеляза изражението му.
— Е, какво мислиш? — Завъртя се пред него, за да му позволи да я огледа от всички страни.
— Какво смяташ да правиш? — попита той, когато най-сетне успя да се отърси от изненадата, че я беше заварил облечена като прислужница от хотела.
— Имам намерение да направя едно малко проучване.
— И какво е то?
— Ще се промъкна в стаята на Хадли и ще проверя дали Елизабет е там. Тъй като са брат и сестра, може би са отседнали в една стая. Не знам. Ако багажът й е там, тогава ще знаем, че можем да ги заловим заедно. Ако ли не, ще имаме малко повече работа.
— Идеята не ми харесва. Ако Хадли се върне и те завари в стаята си, не се знае какво може да ти направи. — Люк откри, че се тревожеше за нея.
Коди го погледна раздразнено.
— Не ме интересува дали ти харесва или не. Тръгвам.
— Но това е твърде опасно — възрази той.