— Забелязах, че това е семейна черта.
Забележката й разведри Люк.
— Не мога да си представя какво те е накарало да мислиш така. Но не е ли време да се преоблечем и да слезем за вечеря, госпожице Джеймсън? Тази вечер съм твърде стар, за да имам непочтени намерения спрямо вас.
— Можете да си имате каквито си искате намерения, господин Мейджърс, но ние с вас имаме работа и ще я свършим.
Люк тръгна към стаята си, но докато отваряше вратата, забеляза Елизабет и Хадли да излизат от стаите си. Той се върна обратно при Коди, като се престори, че е забравил нещо, и изчака, докато гласовете им заглъхнаха. Двамата с Коди се спогледаха многозначително и Люк отново излезе от стаята й.
Когато след малко отиде да повика Коди, Люк отново бе омагьосан от красотата й. Тази вечер тя беше облечена в смарагдовозелена рокля с къси ръкави и дълбоко деколте, която беше пристегната в кръста и подчертаваше стройната й фигура. Коди изглеждаше великолепно.
— Вече не се чувствам толкова стар — каза Люк, докато я оглеждаше.
— В такъв случай ще си взема огледало, за да ти напомням за това — каза му тя усмихнато и двамата тръгнаха по стълбите.
Ресторантът на хотела беше известен с изисканата си храна и обикновено беше доста пълен. Коди забеляза Елизабет и Хадли, които вече седяха на една маса, и въпреки че Хадли погледна към тях, по всичко личеше, че той не ги е познал. Той огледа Коди с погледа на мъж, който оценява една красива жена, и съвсем бегло погледна Люк.
Люк и Коди бяха настанени до масата на Хадли и Елизабет, но не твърде близо. Те долавяха откъслеци от разговора им, но не можаха да чуят нищо интересно, което щеше да помогне за изпълнението на плановете им. Коди и Люк се нахраниха добре и наблюдаваха с интерес как Елизабет и Хадли довършват вечерята си и тръгват нагоре по стълбите.
— Колко време искаш да им дадем? — попита Люк, който бе готов да ги последва веднага.
— Един час. След това ще действаме. Те вече ще са се отпуснали и може би ще са си легнали. Ако успеем да ги изненадаме неподготвени, всичко ще мине гладко.
Те се прибраха в стаите си малко по-късно и зачакаха.
Когато Люк отиде да вземе Коди, той вече се беше облякъл в обичайните си дрехи и беше запасал револвера си. Тя също се бе преоблякла в дрехите си за езда, които й даваха по-голяма свобода на движение, и беше запасала своя револвер.
— Готова ли си?
— Разбира се. Да отидем да пипнем Ел Диабло.
Люк тръгна напред, но Коди беше тази, която почука на вратата.
— Да, кой е? — чу се отвътре гласът на Елизабет.
— Прислужницата, госпожо.
— Какво искаш по това време?
Личеше си, че е раздразнена, но все пак отключи. Когато вратата започна да се отваря, Люк се хвърли с рамото напред. Елизабет успя да извика тихо, преди ръката на Люк да запуши устата й. Той я придърпа към себе си и допря револвера си в тялото й.
— Посмей да отвориш уста и си мъртва — предупреди я тихо той.
Очите на Елизабет се свиха в тесни цепки, докато гледаше гневно към Коди, но злобата в тях изобщо не трогна Коди. Тя искаше само да арестува двамата престъпници и да се върне в Дел Фуего. Коди бързо запуши устата на Елизабет с парче плат, а Люк я замъкна до леглото и прикова едната й ръка с белезници за таблата.
— Това трябва да я задържи, докато заловим Хадли — каза той, като се отправяше към свързващата врата. Коди остана да държи Елизабет под око.
Люк натисна предпазливо бравата и откри, че е отключено. Под вратата не проникваше светлина и той се надяваше, че щеше да бъде лесно да залови Хадли, докато бандитът спеше. С изваден револвер Люк отвори рязко вратата и нахълта в стаята.
Коди стоеше с изваден револвер до Елизабет, тъй като й нямаше доверие.
— Не се опитвай да правиш глупости, Елизабет. Застрелях Съли, мога да застрелям и теб.
Тя видя как очите на другата жена се разширяват леко и си помисли, че това беше реакция на думите й. Едва когато ръката на Хадли се уви около врата й и револверът на бандита бе опрян в гърба й, Коди осъзна какво се бе случило. Хадли сигурно ги беше чул да влизат в стаята на сестра му и бе излязъл от своята стая, за да ги изненада в гръб. Той беше затворил вратата зад себе си, за да не бъдат забелязани от някой случайно минаващ по коридора гост на хотела.
— Хвърли оръжието — нареди й тихо бандитът, който не искаше да предупреди Люк за присъствието си.
Коди не можеше да забрави гласа на Хадли. Той звучеше все така студено и заплашително и тя направи каквото й беше наредено. Елизабет бързо махна парчето плат, с което беше запушена устата й, и се усмихна победоносно на Коди. В този миг Люк, който не беше намерил Хадли в другата стая, се появи в рамката на свързващата врата. Той се обърна, готов да каже на Коди, че ще трябва да изчакат Хадли да се върне, и едва тогава забеляза какво се бе случило.