Коди усети студена тръпка да преминава по гърба й.
— Виждала съм много убийци, но никога не съм срещала някой като нея. Тя определено е жестока.
— Аз съм срещал мъже като нея, но никога не съм виждал такава жена. Тя е отлична актриса, която е в състояние да убеди всички, че е жертва, докато в действителност е тъкмо обратното.
— Тя е просто невероятна. По обратния път не трябва да я изпускаме нито за миг от очи.
— Не се притеснявай за това. Нямам намерение да я изпускам от погледа си. Всъщност… — Люк замълча. — Мисля, че тази нощ ще отида в затвора и ще остана да я пазя заедно с дежурния заместник-шериф. Като я познавам каква е, не се знае какво може да опита.
— Ако искаш, ще дойда с теб — предложи Коди.
Поне един от нас трябва да се наспи. Ти си почини тази нощ; аз ще спя утре във влака.
— Искаш ли да се върнеш в затвора веднага? — Те още не бяха стигнали до хотела.
— Не. Искам да видя, че ще се прибереш без проблеми в стаята си.
— Няма нужда.
— Напротив, има.
Той не каза нищо повече, докато двамата не стигнаха до вратата на стаята й. Коди отключи. Зяпачите вече се бяха разпръснали и стаите на Елизабет и Хадли бяха заключени за тази нощ.
— Тази вечер се притеснявах за теб — каза Люк, докато влизаше в стаята след Коди.
Тя беше оставила лампата да гори слабо и стаята беше осветена с мъждукаща златиста светлина. Люк се втренчи в Коди и осъзна, че в нейно лице си беше намерил майстора. Никога през живота си не беше срещал друга като нея. Тя беше умна, красива и го предизвикваше във всяко едно отношение. Той болезнено си призна, че се беше влюбил в нея.
Люк не бе имал такова намерение. Той я презираше заради измамата, с която тя го беше подлъгала, но след като я беше опознал по-добре, след като бе работил с нея, бе разбрал колко специална беше тази жена. В гърлото му заседна буца. Когато бе видял Хадли с насочен срещу нея револвер и бе осъзнал, че Коди може да загине, той беше преживял най-ужасния момент в живота си.
Люк не сваляше очи от Коди. Искаше му се да й каже, че я обича, но не можеше. Истината за живота му му пречеше да направи това. Той не беше забравил какво се бе случило с него в Дел Фуего, когато се беше опитал да направи ранчото си печелившо. Безсмислено беше да се залъгва, че можеше да започне нов живот. Когато се върнеше в града, Люк щеше да продаде „Тройката“, да вземе парите и да се махне. Гражданите на Дел Фуего не го искаха в града си. Най-добре щеше да бъде да продължи да живее както досега.
— Така ли? — Коди вдигна очи и му се усмихна. — Не е имало защо. Нещата се развиха чудесно. Казах ти, че можем да се справим.
Люк не можа да се въздържи. Той протегна ръце, придърпа я към себе си и я прегърна.
— Когато видях, че Хадли е насочил оръжието си към теб…
— Всичко свърши.
— Знам. — Той прикри тревогата си, като я целуна страстно и дълбоко.
Когато се отдръпна от нея, бузите й бяха зачервени и тя дишаше неравномерно.
— Люк… Люк, аз… Той я прекъсна.
— Трябва да тръгвам.
Люк излезе от стаята, оставяйки Коди да стои на мястото си. Когато излезе от хотела, той се чувстваше най-самотният човек на света.
Глава двадесет и девета
Двамата мъже влязоха в кръчмата в Дел Фуего и застанаха до бара. Беше късно през нощта и посетителите бяха малко. Барманът ги обслужи бързо и докато новодошлите отпиваха от чашите си, по-младият го заговори.
— Питах се дали не можеш да ни кажеш нещо.
Барманът огледа скептично клиента. Не беше много сигурен каква информация търсеше непознатият.
— Какво искаш да знаеш?
— Търсим един човек.
— Наоколо има доста хора — отвърна барманът и потърка брадичката си. — Кого по-точно търсите?
— Един мъж на име Люк Мейджърс.
Барманът му хвърли бърз поглед.
— Него вече не го издирват. Няма смисъл да го търсите. Нищо няма да получите за залавянето му.
— Ти може би няма да получиш нищо, но ние ще получим много. Търсим го много отдавна — каза рязко по-възрастният.
— Съжалявам, но не мога да ви помогна. Не съм го виждал от нападението в банката.
— Какво нападение?
Барманът им разказа набързо за обира и бандата на Ел Диабло.
— Според последните новини той не е бил член на бандата, но не се е мяркал насам. Можете да се отбиете при шериф Халоуей. Може би той ще може да ви помогне.
— Задължени сме ти. — Двамата довършиха питиетата си и излязоха от кръчмата.
— Изглежда, че най-после сме близо до него — каза по-възрастният.
— Не се надявай твърде много. И преди сме мислили, че сме близо, но се е оказвало, че не е така. Късно е. Да си вземем стаи в хотела и да отидем при шерифа утре сутринта.