— Но той може да е…
— Утре. Още една нощ няма да промени нищо. По-възрастният се съгласи и двамата се отправиха към хотела.
Коди лежеше в леглото си и не можеше да заспи. Тя не можеше да повярва, че с Люк се бяха разделили по такъв начин, и от часове лежеше и се опитваше да разбере какво беше станало.
Той я беше целунал… Този път не сестра Мери или Армита. Този път той беше целунал нея.
Тя въздъхна, когато си спомни страстта на целувката му. Но той я беше напуснал също толкова бързо, колкото я беше прегърнал, и дори не се беше обърнал да погледне назад. Сякаш я беше отблъснал от себе си и тя не разбираше защо.
Коди бе смятала, че през последните няколко дни, през които бяха работили заедно, бяха започнали да се харесват и да се уважават. Сега обаче й се струваше, че беше сгрешила. Той се беше държал толкова студено, когато я беше оставил, за да тръгне към затвора. Сторило й се беше, че това беше раздяла завинаги.
Коди бе знаела, че се влюбва в Люк. Тя бе усетила това още в началото, но вече не можеше да го отрича. Тя обичаше Люк и нямаше представа какво щеше да прави.
Очите й се изпълниха със сълзи. Тя успя да заспи малко преди разсъмване. Сънят й не беше спокоен и тя сънува Люк.
— Оценявам помощта ви, шерифе — казваше Люк, докато се ръкуваше с шерифа рано на следващата сутрин.
— Радвам се, че успях да ви помогна. Желая ви успех по обратния път, но ако трябва да съм съвсем честен, трудно ми е да повярвам, че тя е била водачката на бандата.
— Точно това я правеше толкова опасна — отвърна Люк, който знаеше, че беше направил добре, като бе прекарал нощта в затвора. Когато беше оставил Коди и бе дошъл тук, Елизабет вече бе успяла да подмами шерифа към килията си и разговаряше с него. Бог знае какво можеше да се случи, ако Люк не се беше появил. — Но отсега нататък тя няма да има възможност да направи нищо, освен да се изправи пред съда в Дел Фуего.
— Пазете се.
— Ще се пазим.
Коди се появи готова за път. Тя вече беше телеграфирала на Нейт Томпсън в Сан Антонио, че щяха да се нуждаят от помощта му за следващата нощ, и се беше погрижила багажът им да бъде закаран на гарата, след което беше проверила дали ковчегът на Хадли беше готов да бъде натоварен на влака. След това беше отишла в затвора да помогне на Люк.
— Добро утро — поздрави го тя, докато влизаше.
Люк копнееше да я види отново и едва успя да се въздържи да не тръгне към нея и да я прегърне.
— Готова ли си?
— Всичко е уредено. Влакът тръгва след по-малко от час.
Коди също благодари на шерифа за съдействието, ръцете на Елизабет бяха оковани с белезници и двамата с Люк я изведоха от затвора.
Пътуването до Сан Антонио сякаш продължи цяла вечност. Люк подремна малко, докато Коди държеше под око Елизабет. Ел Диабло правеше всичко по силите си да ги затруднява по време на пътуването, но Коди не откъсваше очи от нея. Тя изпита голямо облекчение, когато най-сетне стигнаха в Сан Антонио. Опасното пътуване почти беше завършило.
Коди усети, че отношенията й с Люк бяха някак странно напрегнати. Тя искаше да се опита да събори стената, която внезапно се бе издигнала между тях, но в присъствието на Елизабет нямаше време за лични разговори. Надяваше се, че тази вечер, когато двамата с Люк останеха сами, щеше да успее да разбере какво не беше наред.
Шериф Нейт Томпсън ги очакваше, когато влязоха в кабинета му.
— Добър вечер, Коди — каза усмихнато той. — Изглежда, си успяла да заловиш още някого.
— Баща ми ме е обучил добре — отвърна тя. — Оценяваме помощта ти.
— Някакви проблеми?
Тя му разказа какво се бе случило.
— Радвам се, че си добре. Леля ти и децата бяха в града преди два дни. Знам, че ще се радват да те видят отново у дома.
— И аз ще се радвам — каза тя. — Но първо трябва да я закараме при шериф Халоуей в Дел Фуего. След два дни ще съм приключила с този случай. Тогава наистина ще мога да се прибера у дома.
— Звучи добре. Вие двамата вървете да си починете. Ние ще я пазим добре тази нощ. Няма да ни се измъкне.
Коди знаеше, че той бе човек, който държеше на думата си, и затова беше съвсем спокойна. Каза това на Люк, когато двамата излязоха от затвора и тръгнаха към хотела.
— Тази нощ няма да бъде необходимо да стоиш при Нейт. Той е дяволски добър шериф и ще се оправи сам.
— Толкова добър, колкото баща ти ли?
Коди се усмихна.
— Почти.
Те се настаниха в стаите си и се разбраха да се срещнат по-късно за вечеря. Коди се изкъпа и докато се отпускаше в топлата вода, се питаше как щеше да оправи отношенията си с Люк. Тя никога не се беше смятала за изкусителка, освен когато бе играла ролите на Далила и Армита. Сега на Коди Джеймсън й се искаше да познаваше основните женски хитрини. През целия си живот се беше държала откровено и честно. Едва се въздържаше да не изтърси пред Люк, че го обича. Коди мислеше, че може би трябваше да направи точно това, но в такъв случай рискуваше да го отдалечи още повече от себе си. Реши, че тази вечер ще пие едно питие, и едва тогава ще предприеме нещо.