Люк също използва времето си, за да се приготви. Той усещаше объркването на Коди, но не искаше да говори за това с нея. По-добре щеше да бъде просто да си тръгне, след като стигнеха в Дел Фуего. Всъщност, той си бе мислил да изчезне още през миналата нощ в Галвестън, но трябваше да се увери лично, че тя щеше да се прибере жива и здрава в Дел Фуего.
Докато се обличаше, Люк осъзна, че сега за последен път щяха да имат възможност да прекарат времето си заедно. Той нямаше намерение да й казва, че възнамеряваше да си тръгне. Просто щеше да го направи след като се увереше, че тя се намира в кабинета на Халоуей.
— Тази вечер изглеждаш прекрасно — каза й той, когато двамата се срещнаха в коридора.
— Благодаря. Хубаво е, че мога да се поотпусна за малко. — Тя отново беше облякла зелената си рокля, а косата й се спускаше свободно по раменете.
Люк си помисли, че тя изглежда невинна, сладка и напълно неустоима, и отново усети желанието да се надига в него. Коди си помисли, че той изглежда по-красив от всякога в костюма, който беше облякъл.
Сърцето й заби по-бързо, когато Люк я хвана под ръка и поведе през ресторанта до масата им. Те бяха настанени на осветена от свещи маса за двама в едно усамотено ъгълче.
— Какво ще пиете? — попита сервитьорът.
— Имате ли шампанско? — изтърси Коди. Тя никога не беше пила шампанско, но бе чувала, че това било питие за празнични случаи. Тази вечер искаше да отпразнува успеха си.
— Да, госпожо.
— Донесете ни една бутилка, ако обичате.
— Обичаш ли шампанско? — попита я Люк, който бе изненадан от желанието й.
Тя се изкиска нервно.
— Не знам. Никога не съм пила шампанско, но смятам, че тази вечер си заслужава да празнуваме.
Люк си помисли, че невинността й беше очарователна. Точно това и чистотата й го бяха привлекли към нея и бяха спечелили сърцето му. Но точно тази чистота и доброта го бяха убедили, че тя нямаше място в живота му. Той нямаше намерение да я повлече в калта заедно със себе си. Колкото и да я обичаше, нямаше да разруши живота й, като я помолеше да се омъжи за него. Така беше по-добре. Люк беше убеден в това.
Когато сервитьорът се върна с изстудена бутилка от блестящото вино и две кристални чаши, Коди изпита вълнение. Тя забрави, че за последен път се бе хранила твърде отдавна. Сервитьорът напълни чашите им и Коди вдигна своята.
— Пия за теб, Люк Мейджърс. Ти си един любезен, нежен, интелигентен мъж и аз… — тя се спря, неспособна да изрече думите, които искаше да каже — че го обичаше и че не искаше да живее без него. — Надявам се, че партньорството ни в тази работа ще бъде само първото от много други.
— И за теб, Коди. Желая ти винаги да бъдеш щастлива.
Докато отпиваха от чашите си, погледите им се срещнаха. Коди бе копняла за този момент и сега й се прииска да се пресегне през масата и да го целуне. Тя обаче не го направи. Вместо това насочи вниманието си към шампанското, като се наслаждаваше на вкуса му.
Когато вечерята беше сервирана, Коди вече беше изпила три чаши и продължи да пие, докато бутилката не се изпразни. Тя не забеляза веднага, че устните й бяха станали безчувствени, нито пък че вечерта внезапно бе започнала да й се струва по-хубава, а целият свят сякаш беше прекрасен. Коди се чувстваше добре и й се струваше, че няма никакви грижи. Това чувство й харесваше. Люк поръча десерта — нещо шоколадово, което Коди хареса много.
— Това беше прекрасно. — Тя въздъхна доволно, докато се облягаше назад в стола си.
— Готова ли си да се прибереш? — Люк бе усетил, че тя беше прекалила с алкохола, но той бе направил същото. Тя се забавляваше толкова много, че на него не му се искаше да й разваля настроението. И на двамата им беше забавно и само това имаше значение. Отдавна не му се бе случвало да се отпуска и да се радва на живота.
— Мисля, че да. Предстоят ни два много дълги дни, докато предадем Елизабет на шерифа.
Люк й помогна да стане от стола си и ръката му остана на кръста й, докато се качваха по стълбите. Те спряха пред стаята й и Люк взе ключа от Коди, за да отключи. Тя влезе в стаята си и го погледна с бляскавите си очи.
— Лека нощ, Люк. — Гласът й бе изпълнен с обещание. Очите й блестяха. Устните й бяха леко раздалечени, сякаш го молеха да я целуне.