Чарлз пусна Люк, за да могат двамата братя да се прегърнат. Когато най-накрая се пуснаха, всички влязоха вътре в къщата. Джак измъкна нещо от дисагите си и ги последва. Джеси отиде да се погрижи за конете.
— Донесох това специално за този момент — каза Джак и вдигна бутилката отлежал бърбън от същата марка, която бяха пили преди войната.
Люк го потупа ухилено по гърба.
— Знаел си, че са тук, а?
— Затова и пожелах да дойда с теб в ранчото. Те се появиха в града, докато те нямаше, и започнаха да разпитват за теб. Отначало Фред ги помислил за ловци на глави.
Чарлз се разсмя, когато си спомни за това.
— Когато му казахме защо те търсим, той ни оказа неоценима помощ. Заведе ни при Джак, а Джак ни доведе да те изчакаме тук.
— Не мога да повярвам, че всичко това е истина. Какво се случи с вас? Къде бяхте след войната? — Той им обясни защо ги бе смятал за мъртви.
Всички седнаха край масата, за да поговорят на спокойствие.
— Ние не загинахме по време на сражението. Бяхме пленени и изпратени в лагер за военнопленници. Пуснаха ни едва в края на войната и ни се наложи да се приберем у дома пеша.
— А ти сам знаеш какво намерихме там, когато се прибрахме — довърши Дан вместо баща си.
— Знам. Затова и аз реших да се махна оттам. Тръгнах на запад и оттогава не съм се спирал на едно място. Как ме открихте в Дел Фуего?
— Беше дълго и трудно търсене. Но си струваше всяка минута и всяка измината миля, щом сега сме тук с теб.
— Чухме да се говори за теб в Галвестън и се опитахме да те открием оттам. Нямахме представа, че си в Дел Фуего, и мислехме, че е божи дар, че името ти беше изречено в наше присъствие. Ако не беше този случайно дочут разговор, сигурно още щяхме да те търсим.
— И вероятно никога нямаше да те намерим — добави Дан.
— Но ти си тук и имаш това ранчо… собствен дом. Това място е прекрасно — каза бащата. — Джеси ни каза колко усилено си работил, преди да се случат всички тези неприятности. Последните няколко месеца сигурно са били истински ад за теб.
— Не беше лесно, но най-важното е, че успяхме да разбием бандата.
— Ние? Двамата с Джак ли?
— И с ловеца на глави, с когото работех, Коди Джеймсън.
— Добър ли беше?
— Да, тя беше много добра — отвърна Джак вместо него. — Коди е жена и си върши работата дяволски добре. Люк и Коди току-що доведоха Ел Диабло и брат й, които заедно са водили бандата.
— Гордея се с теб, синко — каза Чарлз. — Може би сега в града няма да те гледат с неприязън.
— Всъщност аз имах намерение да продам ранчото и да се махна оттук — каза Люк.
— Но защо? — попита брат му. — Това място е прекрасно. Ако искаш, ние можем да останем и да работим с теб, за да го направим печелившо.
— И ще останете с мен след всичко, което се случи в града?
— Ние сме едно семейство, Люк — каза Чарлз. — Ти си мой син. Джак ни каза за грешката, която са направили гражданите, но твоята невинност вече е доказана. Не му е сега времето да бягаш оттук. Остани и се бори за онова, което обичаш, за онова, в което вярваш.
— Ако искаш да направиш това ранчо процъфтяващо, ние сме с теб — подкрепи Дан баща си.
Люк си беше наложил да забрави колко много обичаше „Тройката“. Той се беше подготвил да продаде ранчото за толкова, колкото му предложеха, и да се махне, без да поглежда назад. Но сега му се предоставяше възможност да остане и отново да има истинско семейство и всички чувства, които толкова дълго беше отричал, отново се появиха с още по-голяма сила. Той се усмихна.
— Добре дошли у дома — каза той на баща си и брат си. — „Тройката“ вече е семейното имение на семейство Мейджърс.
Четиримата вдигнаха тост за бъдещето на ранчото и продължиха да разговарят до късно през нощта за намеренията на Люк да подобри конюшнята. Когато си легнаха, бъдещето на ранчото вече беше решено. Те нямаше да се провалят, тъй като отново бяха заедно.
На следващата сутрин след закуската Джак се приготви да си тръгне.
— Трябва да се върна в града. Сега, когато бандата на Ел Диабло повече не съществува, трябва да се срещна със Стив, когато той се появи с Рийд и заловените бандити. След това ще тръгнем по други задачи — каза Джак, докато оседлаваше коня си.
— Не забравяй, че „Тройката“ е и твой дом — напомни му Люк. — Ти си един от нас, Джак. Идвай тук винаги когато можеш.
— Пазете се — каза Джак, който се радваше, че всичко се бе наредило толкова добре.
— Не се притеснявай.
Рейнджърът подкара коня си и тримата Мейджърс останаха да го наблюдават, докато не се скри от погледите им.
Те се обърнаха към ранчото, което беше тяхната съдба и тяхното бъдеще. Отново бяха заедно и това беше истинско чудо.