— Семейството ми също се тревожеше, но всичко ще бъде наред, когато стигна там.
— Е, аз се казвам Мери Брадшоу и ако се нуждаете от нещо, можете да се обърнете към мен. — Тя потупа ръката на Коди. Тази млада жена изглеждаше толкова самотна, че майчините й инстинкти я караха да се грижи за нея.
— Добре.
Дилижансът продължаваше да се движи напред. Въпреки че Коди познаваше околността, този път пътуването й се струваше безкрайно. Монотонното друсане я приспиваше. Внезапно тя чу кочияша да вика нещо, което й заприлича на предупреждение, и дилижансът започна да намаля скоростта си и скоро съвсем спря.
Възрастният господин се опита да погледне през прозореца, но не можа да види нищо. Двамата каубои срещу нея изглеждаха раздразнени, а търговецът, който беше задрямал, се събуди.
— Чудя се какво ли е станало — каза госпожа Брадшоу, докато се напрягаше да види навън. — О, божичко!
— Какво? — попита Коди.
— Кочияшът току-що слезе и идва насам с някакъв мъж, който води коня си.
— Може би конят му е окуцял и той не може да продължи по пътя си — предположи един от мъжете.
— Е, тук няма място за него — каза госпожа Брадшоу. — Ще му се наложи да се вози на покрива.
Кочияшът отвори вратата и мъжът зад него пристъпи напред, за да огледа пътниците.
Коди затаи дъх и сърцето й спря да бие. Люк! Това беше Люк… Тя за малко щеше да се хвърли в прегръдките му, но успя да се овладее. Не сега. Не можеше да направи това.
Люк погледна към нея и замръзна на мястото си. Коди беше там… и беше бременна! И то от доста време!
Люк не можеше да говори. Не можеше да мисли. Той просто стоеше и я гледаше в удивление. Тя беше бременна. С неговото дете.
Той се укори мислено, че не я беше потърсил по-рано. Но откъде бе могъл да знае? Тя не се беше обадила. Не му беше казала. Дали не бе възнамерявала да роди детето и да го отгледа сама? Без да му каже? Сърцето му се сви от това, че тя го мразеше толкова силно, и той изпита отчаяна нужда да чуе от нея отговорите на въпросите си.
След дълго мълчание Люк погледна Коди в очите.
— Трябва да поговорим — беше единственото, което успя да каже. Обяснението му в любов беше много важно за него и той нямаше намерение да го направи пред всички тези хора.
— Вие ли сте съпругът й? — поинтересува се госпожа Брадшоу, която се питаше какво общо има този прашен каубой с красивото момиче до нея.
— Имам намерение да бъда — отвърна той. — Ако тя ме пожелае.
Коди едва се въздържа да не изпъшка от раздразнение.
— Тя вече е омъжена — заяви госпожа Брадшоу.
— Коди? — Люк потърси погледа й, уплашен, че тя вече се беше омъжила за друг само за да даде баща на детето му. От тази мисъл направо му прилоша.
— Трябва да поговорим, Люк — каза тя и се опита да се изправи в тясното пространство.
Госпожа Брадшоу й подаде ръка; тя очевидно беше озадачена от развитието на нещата. Нали младата дама беше омъжена? Ужасно щеше да е да си мисли, че тя беше бременна, а нямаше съпруг.
Люк пое ръката на Коди и й помогна да излезе от дилижанса. Погледът му се местеше от лицето към стомаха й и обратно.
— Не се бавете много. Трябва да спазвам разписанието — каза им кочияшът, когато Люк я отведе малко встрани.
— Благодаря, че спряхте — отвърна му Люк. След това се обърна към Коди. — Коди… толкова съжалявам. Не знаех.
— Люк, аз наистина не желая да говоря за това точно сега.
— Кога, ако не сега? Вярно ли е онова, което каза онази жена? Вярно ли е, че си се омъжила за друг, за да дадеш име на детето ми? Дебнещия призрак не ми каза нищо за това. Ако ми беше казал…
— Но ти дойде — отбеляза тя и усети как любовта й към него ставаше все по-силна. — Ти дойде.
— Как можех да не дойда? Обичам те, Коди. Ако знаех, че си бременна, щях да те потърся по-рано. Дълго време ми беше необходимо, за да осъзная какво означаваш за мен и че не желая да те загубя. Искам да прекарам остатъка от живота си с теб. Ще се омъжиш ли за мен? — Той бе мислил, че ще му бъде трудно да произнесе тези думи, но ги изрече без никакво усилие. Той я обичаше и искаше тя да знае това.
— Не мога, Люк — каза колебливо тя и погледна към дилижанса.
— За друг ли си омъжена?
— Не, не е това. Просто не му е тук мястото и времето да обсъждаме тези неща.
— Ако не си омъжена, точно сега е най-подходящият момент да обсъдим тези неща. Всъщност на мен ми се струва, че сме закъснели с няколко месеца. Омъжи се за мен, Коди.
Той посегна да я прегърне, но тя се отдръпна.
— Не, Люк.
— Не разбирам.
— Почакай ме тук една минута — каза тя и се обърна към дилижанса. — Запомни си мисълта.
— Какво?
— Коди отиде до дилижанса от противоположната страна, от която беше излязла, и отвори вратата.