— Какво има, скъпа? Какво иска този мъж? — поинтересува се госпожа Брадшоу. Това отегчително пътуване се беше оказало твърде интересно. Омъжено ли беше момичето или не? Кой беше високият, красив непознат?
— Ще ви кажа след малко, госпожо Брадшоу, но преди това трябва да свърша нещо.
— И какво е то?
— Това — отвърна Коди, докато отваряше дамската си чантичка и вадеше револвера си и една обява за издирване. — Майкъл Дентън, арестуван сте.
Коди насочи револвера си към търговеца, който пребледня, когато чу думите й.
— Не! Не можете да ме върнете! — извика той и стисна здраво малкия си куфар и се опита да избяга през другата врата, но внезапно Люк се оказа до него и го улови за ръката.
— Коди? — попита Люк и я погледна.
— Дръж го здраво, Люк. Издирват го за присвояване на голяма сума. Обявата е у мен. — Тя заобиколи дилижанса застана срещу мъжа, когото преследваше от няколко дни. Коди бе възнамерявала да го арестува в Уейко, но появата на Люк беше объркала плановете й.
Кочияшът беше удивен от случилото се, но бързо окопити и хвърли на Люк едно въже, с което той можеше върже Дентън.
— Той е бил престъпник? — Госпожа Брадшоу почти викаше от вълнение.
— Да, госпожо — отговори й Коди. Тя остана да наблюдава как Люк връзва здраво плячката й и побутва Дентън към кочияша, който го издърпа на покрива на дилижанса, където щеше да остане до края на пътуването.
Люк се обърна към Коди. Той беше разгневен от мисълта, че тя можеше да пострада по някакъв начин.
— Да не си полудяла? Да правиш такива изпълнения в твоето състояние! Можеше да нараниш себе си и детето ни.
Коди се усмихна широко. Тя знаеше, че всички ги гледат, и имаше нужда от няколко минути насаме с него.
— Люк, с теб имаме да си казваме много неща, но ми се струва, че моментът не е най-подходящият.
— О, напротив. — Той си нямаше представа защо й беше толкова весело. Двамата не се бяха виждали в продължение на месеци. Той току-що беше открил, че тя носи детето му, а Коди не искаше да даде прям отговор на предложението му.
— Обичам те, Люк.
— Така ли? — Той се втренчи изненадано в нея. Искаше му се да я прегърне, но нещо в поведението й го задържаше.
— Но не е необходимо да се жениш за мен — продължи Коди.
Госпожа Брадшоу беше подала глава през прозореца и се опитваше да чуе за какво си говореха двамата. При последните думи на Коди тя се отпусна тежко в седалката си и започна да си вее с ветрилото.
— Боже милостиви! Тя е бременна от него, но не иска да се омъжи за него? О, господи…
Останалите пътници също наблюдаваха с интерес Коди и Люк. Младата бременна жена бе изглеждала толкова сладка и приятна. Но само преди няколко минути тя беше арестувала един мъж и отхвърляше предложение за брак от друг. Какво ставаше тук? Това пътуване до Уейко определено не беше отегчително.
— Но аз искам да се оженя за теб — каза Люк и пристъпи към нея. — Омъжи се за мен, Коди.
Тя вдигна ръка, за да го задържи.
— Стой там.
Коди изчезна зад дилижанса, където никой не можеше да я види.
— Какво правиш?
Когато тя се появи отново, Люк можеше само да я гледа втренчено. Бременната жена, на която беше направил предложение, беше изчезнала и сега пред него стоеше стройната красавица, която познаваше толкова добре.
— Била си предрешена — успя да каже най-накрая той, след което се намръщи.
— О, божичко! — възкликна госпожа Брадшоу. — Видяхте ли това? — Тя погледна шокирано останалите пътници и всички се обърнаха към Люк и Коди, за да видят какво щеше да стане сега.
— Преследвах Дентън. Маскировката ми свърши добра работа. — Коди се ухили, но когато забеляза намръщеното му изражение, усмивката й се изпари.
— Можеше да измамиш не само един престъпник — отбеляза Люк.
— Казах ти, че не е необходимо да се жениш за мен, и наистина го мислех.
Люк я погледна и тя забеляза тъга в погледа му.
— Харесваше ми да мисля, че носиш моето дете.
Тя отиде до него, обви ръце около врата му и го придърпа към себе си.
— И на мен. Можем да поработим по въпроса.
— Това няма да бъде работа — изръмжа той срещу устните й.
— Така е. — Коди въздъхна.
— Но само ако се омъжиш за мен.
Люк я целуна отново. Тя беше завладяла сърцето му като сестра Мери; беше го прелъстила като Армита; беше го очаровала като старата дама и напълно го беше сразила с ролята си на бременна жена. Коди беше красива, щедра, любезна и го обичаше. Нямаше никакво значение кое от всичките й превъплъщения беше истинската Коди. Той ги обичаше всичките. Люк я притисна към себе си, знаейки, че никога повече няма да й позволи да го напусне.