Далила вдигна чашата си и тръгна към Ханк Андрюс — мъжа от сънищата й. Движенията й бяха преднамерено чувствени и имаха за цел да привлекат мъжкото внимание. Тя знаеше какво иска и как да го получи.
Движенията й не останаха незабелязани. Повечето от мъжете в бара забравиха онова, което вършеха в момента, и започнаха да се обръщат, за да я гледат.
Андрюс стоеше до бара и нямаше никаква представа какво го очакваше. Поръча си една бира и когато Джо сложи питието пред него, той хвърли небрежно една монета на бармана. След това вдигна чашата си и отпи жадно. След първата глътка обаче тръшна силно чашата върху бара и разля бира навсякъде.
— Топла е! — погледна той сърдито бармана.
— Както всичко друго по това време на годината — отвърна Джо.
— Аз обичам бирата ми да е студена!
— От тази по-студена няма да намериш в целия град.
— Ти май не ме чу! — каза заплашително Андрюс.
— Чух те, но сега не е януари, ако си забравил. Не мога да ти помогна, приятел. Пий или си върви. На мен ми е безразлично. — Джо сви рамене. Работата му беше такава, че постоянно му се налагаше да слуша оплакванията на клиентите.
Андрюс не обичаше да го пренебрегват. Ръката му се плъзна към револвера, когато зад него се чу женски глас.
— Може би обичаш бирата си студена, мистър, но как обичаш жените? Студени… — Последва многозначителна пауза. — Или горещи?
Последните думи бяха изречени тихо, но в тона на жената се долавяше покана, която го накара да се обърне. Андрюс винаги бе имал слабост към червенокосите, но онази, която стоеше сега пред него, несъмнено беше най-красивата жена, която бе срещал през живота си. По предизвикателния поглед в зелените очи и възбуждащо откритите й гърди той разбра, че всеки мъж би трябвало да се чувства особено щастлив, ако легнеше с нея.
Забрави за спора си с бармана. На устните му бавно се разля похотлива усмивка.
— Обичам жените горещи — отговори той и почувства горещина в слабините си, когато си представи как ще я заведе горе.
— Надявах се, че ще кажеш това. — Далила замълча, като го гледаше в очите, и прокара предизвикателно език по пълната си долна устна. — Защото аз съм пламнала.
Той се изсмя тихо, плъзна ръка около тесния й кръст и я придърпа към себе си.
— Мисля, че ти ще се окажеш точно онова, от което имам нужда тази вечер.
— Знам — прошепна тя и се размърда съблазнително срещу него.
Андрюс не знаеше защо щастието бе решило да му се усмихне, но нямаше намерение да се отказва от предоставената му възможност. Най-красивото момиче в заведението можеше да бъде негово и той нямаше нищо против да го получи. Отдавна не бе имал възможност да се отпусне и да се наслаждава на ласките на някоя жена.
— Да вървим. — Той беше готов.
Далила му отправи усмивка, която му обещаваше незабравими удоволствия.
— Не искаш ли първо да си допиеш бирата, преди да се качим горе?
— Единственото нещо, което искам тази вечер, си ти. Как се казваш, скъпа?
— Наричай ме Далила.
— Името ти подхожда. Първата Далила е била изкусителка, способна да накара един мъж да се самозабрави.
— Аз така ли те карам да се чувстваш? — Тя се наведе към гърдите му и го погледна почти невинно.
— И още как. — Гласът му бе дрезгав шепот, докато той плъзгаше ръце по тялото й.
Далила му позволи тази свобода за няколко секунди, след което игриво се изплъзна на разстояние, на което той не можеше да я докосне.
— Как се казваш, мистър?
— Казвам се Ханк и с теб ще си прекараме страхотно тази нощ. — Той я сграбчи и отново я придърпа към себе си, след което я целуна жадно. — Хайде да се позабавляваме насаме. — Той погледна към стълбите, които водеха към втория етаж, без да сваля ръка от кръста й.
— Когато те видях да влизаш, разбрах, че ти си мъжът, когото чаках… когото исках.
— Тук си адски права.
Далила го поведе по стълбите и по коридора към стаята си, която се намираше в далечния му край. Докато минаваха покрай другите врати, тя се опитваше да не обръща внимание на звуците, които се чуваха зад тях.
На Ханк толкова много му се искаше да я обладае, че той не обърна внимание на нищо, когато влезе в стаята й. В мига, в който тя затвори и заключи вратата, Андрюс я прегърна и започна да я целува и опипва.
Далила беше въодушевена. Всичко вървеше по плана й. Ханк Андрюс беше тук! С нея! Той щеше да бъде неин.
Тя отвърна на целувките му, за да му покаже колко много го желае. Пръстите й започнаха трескаво да разкопчават ризата му. Тя го искаше да легне съблечен в леглото колкото се можеше по-бързо. Беше чакала този момент твърде дълго! Твърде дълго!