Колкото повече я наблюдаваше, толкова повече Люк осъзнаваше, че в нея имаше нещо друго, което го интригуваше. Той не беше съвсем сигурен какво беше то, но не можеше да свали очи от нея. Сестра Мери беше висока, но не прекалено. Със строгата си прическа и семплата рокля тя определено не изглеждаше привлекателна. Под роклята й обаче, изглежда се криеше фигура, на която не й липсваше нищо… всъщност, тялото й беше доста женствено и Люк се зачуди как ли щеше да изглежда тя без очилата и със спусната по раменете коса.
Когато осъзна за какво мислеше, Люк се ядоса на себе си. Сестра Мери очевидно беше добра жена, недокосната от мъж, и той искаше това да си остане така. Люк си спомни похотливите намерения на Съли и се намръщи. Не му харесваше да мисли, че не беше кой знае колко по-добър от мъжа, от когото се опитваше да я защити.
— Кажете амин! — извика проповедничката. Викът й върна Люк към действителността.
— Амин, сестро!
— Хей, сестро! Искам спасение! — Съли си проправи път напред. — Сестро! Можеш ли да спасиш душата ми? — Омразата в подигравателния му глас беше очевидна.
Насъбралите се започнаха да шепнат. Те познаваха Съли и бандата и знаеха колко жестоки можеха да бъдат бандитите. Всички се напрегнаха, когато той се приближи към подиума.
Люк се изправи и се загледа в сцената, която се разиграваше пред него. Сестра Мери му напомняше за сърна, подгонена от хищник в гората.
— Само ти можеш да спасиш душата си, братко — отвърна тя, когато позна пияницата от кръчмата. Тя не се поддаде на ужаса, който я обзе, и не отстъпи. Стисна по-здраво библията си. Дебнещия призрак беше наблизо и тя се надяваше, че той беше готов да й помогне, ако се наложеше.
— Но аз си мислех, че ти спасяваш души — продължи Съли и облиза дебелите си устни в очакване на мига, в който щеше да я отнесе от подиума и да я научи на малко смирение.
— Аз мога само да ти покажа пътя към праведния живот. — Тя вдигна библията си. — Трябва да се отвориш за бога и да избереш пътя му. Но само ти можеш да решиш. Трябва да избереш между това да живееш праведно или да бъдеш захвърлен в пламъците на ада за вечни времена.
— А какво ще кажеш да бъда захвърлен в „Пламъците на ада“? — Той се разхили. — Тогава ще мога да прекарам вечността щастлив и да се напивам колкото си искам! Какво мислиш? — Той се приближи към нея.
Около тях се чуха възмутени възклицания.
— В дяволския алкохол няма спасение! Има само пропадане и отвращение. Пиянството носи само грях и тъга. Нека виното на божиите думи бъде твоят алкохол. Нека щастието на Светия Дух да те изпълни и да покаже на сърцето ти радост, каквато никога не си познавал.
Коди не се молеше често, но точно в този момент се молеше съвсем искрено — молеше се да се отърве от Съли без неприятности. Той приличаше на човек, който убиваше и осакатяваше за удоволствие.
Тя огледа палатката в търсене на изход, в търсене на помощ и тогава го видя — Люк Мейджърс. Замръзна на мястото си, когато го видя да стои в дъното на палатката и да я наблюдава с непроницаемо изражение.
Люк Мейджърс приличаше на въплъщение на дявола. Той беше висок, строен и излъчваше невероятна сила. По гърба й премина тръпка на очакване. Коди инстинктивно осъзна, че залавянето му щеше да бъде една от най-трудните задачи в живота й. Но точно сега…
— Хайде, сестра Мери. Какво ще бъде? Вечно проклятие или вечно спасение? — извика Съли, когато се озова в подножието на подиума.
На Коди й се прииска да се разкрещи от яд. Мейджърс беше тук, а тя трябваше да насочи вниманието си към пияницата! Тя се беше старала толкова да намери Мейджърс и сега, когато той беше тук, трябваше да го изолира и залови. Той стоеше пред очите й, а тя беше заобиколена от някаква тълпа и на всичкото отгоре някакъв грубиян искаше да я нападне. Коди се надяваше, че Мейджърс нямаше да изчезне, докато тя се оправеше със Съли. Искаше Мейджърс и щеше да го има.
Колкото и неприятен да беше моментът за Коди, източниците й отново се бяха оказали прави и това я изпълваше със задоволство. Тя бе намерила стрелеца по-бързо, отколкото бе мислила, и възнамеряваше да го примами в капан и да го заведе при Логан колкото можеше по-скоро; но преди това трябваше да се справи със Съли.