— Ще бъде спасение, братко. Ела напред и дай да те помажа с божията благословия.
— Искам от теб нещо повече от помазване. — Той я изгледа похотливо.
— Вижте един грешник — обяви тя на висок глас, когато той тръгна да се изкачва на подиума. — Елате, братя, сложете ръце върху този мъж и се помолете демоните, които го измъчват — демоните на алкохола и похотта — да го напуснат!
Коди не знаеше откъде й бе дошла идеята да поиска тълпата да й помогне, но резултатът изненада дори нея. Хората се придвижиха вкупом напред и заобиколиха пияния бандит.
— Какво е това, по дяволите? — изръмжа Съли, когато се озова обграден малко преди да беше стигнал до проповедничката. — Махнете се от мен!
— Молете се, приятели, за измъчената душа на този мъж! Молете се той да намери божия път. Молете се да види светлината!
— Махнете се от мен, по дяволите! — изкрещя бандитът. Изражението му беше изпълнено с омраза от това, че тази жена отново го беше надхитрила. Той отстъпи бързо, като си проправяше път с лакти, и се отправи вбесен обратно към кръчмата.
Коди благодари мислено на бога за това, че я беше отървал от натрапника. Тя вдигна очи, за да види дали Мейджърс беше все още там и за своя изненада забеляза, че той още стоеше на мястото си. Той улови погледа й и допря ръка до ръба на шапката си, поздравявайки я за начина, по който се беше справила с пияния бандит.
Коди усети как се изчервява от жеста му. Тя бързо насочи вниманието си обратно към проповедта си. Когато отново погледна натам, Мейджърс вече го нямаше. Тя не беше сигурна дали трябваше да се радва, че беше избегнала конфронтацията със Съли или да се ядосва, че беше изпуснала една прекрасна възможност да залови мъжа, когото търсеше. Поне го беше намерила. Сега оставаше само да го примами, да го предаде на Джак Логан и да си прибере парите.
Когато бе отишъл на проповедта, Съли беше ядосан, но сега беше направо бесен. Пияният му мозък се чудеше какво да направи, за да накара малката кучка да си плати. Гражданите може и да я бяха защитили веднъж, но нямаше да бъдат край нея постоянно. Той щеше да изчака проповедта да свърши, след което щеше да се върне и да се погрижи за „спасението“ си. Той влезе след Карсън в „Пламъците на ада“, отиде право на бара и си поръча едно уиски.
— Спасиха ли те? — попита го Люси, докато се приближаваше към него.
Той й се усмихна студено.
— За моята душа няма спасение.
Тя си помисли, че той се шегува, и се разсмя.
— Това можех да ти го кажа и аз, Съли.
Съли продължи да пие. Един час по-късно той вече беше готов. Въпреки че не можеше да се държи на краката си, това нямаше значение, защото за онова, което смяташе да направи, щеше да е качен на кон.
— Карсън, хрумна ми една идея. Искаш ли да се позабавляваш?
— Разбира се — отвърна пияният Карсън. — Но аз вече се забавлявам тук. — На всяко от коленете му беше седнало по едно момиче и той беше безмерно щастлив.
— Имах предвид истински забавления.
— Какви например?
— Искам да се върна при онази проповедничка. Искам да се позабавлявам с нея.
— Защо? Тук има жени, които те искат. Защо ти е да се занимаваш с онази?
— Не съм ти искал проклетото мнение! Попитах те дали искаш да се позабавляваме.
Карсън знаеше колко избухлив беше Съли и не искаше спречкване с него. Той знаеше, че Съли нямаше да се успокои, докато не даде урок на онази жена, така че най-добре щеше да бъде да отиде с него и всичко да приключи.
— Добре. Момичета, ще ме изчакате ли? — обърна се той към двете красавици.
— И още как, Карсън. Ще ти запазим местенцето топло. — Двете момичета се разсмяха и всяка го целуна страстно, преди той да стане от стола си.
Люк играеше покер с променлив късмет. След завръщането им от палатката нощта бе продължила спокойно и той нямаше нищо против. Но когато забеляза, че Съли и Карсън се отправят към вратата, Люк разбра, че те бяха намислили нещо. Той захвърли картите си и отиде до бара.
— Къде отиват Карсън и Съли? — обърна се той към бармана.
— Все още не си е избил онази сестра Мери от ума. Тя не трябваше да го предизвиква. Той е едно гадно копеле.
— Имате ли шериф в града?
— Да, но е безполезен. Мисля, че малката дама е загазила.
Люк изруга под мустак. Обърна се и тръгна бързо след двамата бандити и когато излезе, видя, че те вече се бяха качили на конете си и яздеха към палатката. И двамата бяха извадили револверите си.
В палатката все още имаше няколко души, които бяха останали след службата, за да поговорят насаме със сестра Мери. Тяхното присъствие не смути Съли. Той беше готов.
Докато сестра Мери стоеше на подиума с Джина, Съли заби пети в хълбоците на коня си и го подкара в галоп. Той се насочи право към палатката, като стреляше в движение. Карсън го последва. Завързаните наблизо коне започнаха да цвилят диво и хората се разбягаха, за да не бъдат стъпкани. Коди забеляза двамата конници и се уплаши.