— Това е Съли! — извика Джина и я сграбчи ужасено за ръката.
— Къде е шерифът? — попита я Коди.
— Когато тези мъже се появят в града, шерифът се скрива. Те са бандата на Ел Диабло. Когато са в града, повечето от хората си стоят у дома.
— Ти се махни оттук — посъветва я Коди.
— Сигурна ли си, че ще се оправиш? Трябва да се качиш в каруцата си и да останеш там, докато се махнат!
Коди я потупа по ръката. Тя знаеше колко смело беше постъпила Джина днес.
— Благодаря ти за загрижеността. А сега върви. Спасявай се.
Джина прегърна проповедничката и се затича към града.
Коди застана до каруцата при Дебнещия призрак. Тя държеше здраво библията си, докато наблюдаваше как Съли язди към палатката следван от Карсън.
Индианецът понечи да извади пушката си от каруцата, но Коди поклати глава, тъй като не искаше да рискува някой да бъде застрелян. Тя и преди се беше справяла с пияници като Съли, но на тях обикновено им минаваше, когато се наспяха. Този тук, изглежда, ставаше по-зъл, колкото повече пиеше. Мисълта, че си беше създала враг, не й беше приятна. Тя търсеше Мейджърс, но след като бе видяла какво правеше Съли, Коди знаеше, че щеше да й бъде много приятно да вкара и него зад решетките, и то за дълго време.
— Сестра Мери! Искам да бъда спасен. Ела да ме спасиш — извика й Съли. — Или за мен вече няма надежда?
— По-добре да говоря с него — прошепна тя на Дебнещия призрак. Коди знаеше, че Съли нямаше да се махне, преди тя да отиде при него.
— Недей — предупреди я индианецът.
— Трябва да го направя. Няма къде да се скрия. Не мисля, че той ще ме нарани, но ти вземи една пушка и го дръж на мушка за всеки случай.
Той кимна и я посъветва:
— Вземи библията със себе си.
Тя го послуша, стисна библията към гърдите си и пристъпи смело напред.
— Тук съм, брат Съли — заяви Коди. — Защо разруши божия дом? Да не би да си дошъл тук, за да свършиш работата на дявола?
— Дошъл съм да ти дам един урок, жено. — Той подкара коня си към нея.
— Неведоми са пътищата божии, господине. Ако се приближиш още малко, ще откриеш, че към теб е насочена пушка.
Той се разсмя.
— Ако имаш предвид твоя червенокож приятел, имам една изненада за теб. Не той покрива мен, а аз него.
Коди хвърли един оглед назад и видя, че Карсън е застанал зад Дебнещия призрак и е насочил оръжието си към приятеля й.
— Е, госпожичке, на мен не ми харесва надутият ти език. Мисля, че трябва да дойдеш в кръчмата и да изпиеш няколко чашки с нас. Може би ще успея да те накарам да приемеш моя начин на мислене.
— Предложението ти е много любезно, но веднъж вече посетих това свърталище на порока и ми беше повече от достатъчно. Не искам да се карам с теб, братко. Искам само да проповядвам божието слово за спасението. Твоята душа има нужда от очистване.
Тя стоеше там толкова почтена, набожна и праведна, че гневът на Съли избухна с всичка сила. Той изръмжа една ругатня и подкара коня си към нея с намерението да я сграбчи и да я метне на седлото пред себе си.
Внезапно, за негова огромна изненада, един друг ездач го изпревари.
— Пусни ме! — изпищя Коди, когато силната ръка на непознатия ездач обгърна кръста й. Тя се опита да се измъкне от хватката му, докато той я вдигаше над земята. Докато той се опитваше да овладее и нея, и коня си, тя се извъртя и успя да забележи лицето му. — Ти! — извика тя, като гледаше омайващите сини очи на Люк Мейджърс, мъжа, когото се беше заклела да залови и изправи пред правосъдието.
— Чакай, Мейджърс! — извика Съли. — Проповедничката е моя!
— Съжалявам, Съли. Ти се забави твърде много. Тя е една забавна вещица и аз я вземам за себе си.
— Копеле! Цял ден чакам този момент!
Люк извъртя коня си и застана с лице към бандита. Той бутна сестра Мери върху седлото си така, че дясната му ръка беше свободна да посегне към револвера.
— Тя е моя, освен ако нямаш желание да се биеш за нея. — Люк млъкна и погледна надолу към жената пред себе си. Лицето й беше изцапано с кал. Косата й започваше да се измъква от прическата. Очилата й бяха изкривени и тя все още стискаше библията към гърдите си. — Но тя не прилича на жена, за която си струва да умреш. Ти как мислиш?
— Нямаш право да…
— Тя е при мен. Какво право ми трябва? Да не казваш, че тя е твоя?
— Аз я поисках пръв.
— Но тя е при мен — повтори Люк.
— Мога да я взема от теб!
— Давай, опитай — каза хладно Люк и измъкна светкавично револвера си. — Но това може да се окаже не много умна идея.