Коди зяпна от бързината му.
Съли беше толкова пиян, че за миг си помисли, че ще успее да се справи с Мейджърс, но видът на насочения към него револвер го накара да изтрезнее.
— Е, Съли? — подкачи го нарочно Люк с намерението да го накара да прекрачи границата, докато двамата изправени бяха лице в лице. — Какво решаваш?
— Някой ден ще ми платиш за това, Мейджърс.
— Само кажи кога, Съли. Засега сестра Мери е моя. Ще трябва да си потърсиш забавления на друго място.
Глава седма
Съли обърна коня си и се отдалечи. Той вече се беше успокоил и онези, които го познаваха, знаеха, че в такива моменти беше най-опасен.
Карсън бързо се качи на коня си, оставяйки Дебнещия призрак проснат в безсъзнание на земята до каруцата. Когато Съли бе препуснал напред, за да вземе жената, индианецът бе понечил да й се притече на помощ и на Карсън му се беше наложило да го удари изотзад.
Карсън бе обмислил дали да не предизвика Мейджърс, когато той беше застанал срещу Съли, но когато бе видял бързината, с която стрелецът беше измъкнал револвера си, бързо бе променил решението си. Репутацията на Мейджърс беше напълно заслужена. Той беше един много опасен човек. Съли щеше да измисли някакъв начин да си го върне на стрелеца, в това Карсън не се съмняваше. Той подкара коня си, без да се обръща назад.
Люк изчака, докато двамата бандити се отдалечиха достатъчно, като през цялото време държеше проповедничката на седлото пред себе си.
— Тръгнаха си — въздъхна облекчено Коди. — Сега можеш да ме пуснеш, приятелю. Благодаря ти за помощта.
— Казвам се Мейджърс, Люк Мейджърс, и много съжалявам, сестра Мери, но ти няма да ходиш никъде. — С тези думи Люк обърна коня си и се насочи в посока, противоположна на тази, в която се бяха отправили Карсън и Съли.
— Чакай малко! — извика Коди, когато осъзна, че той я отвеждаше някъде извън града. Започна да се бори, за да се измъкне от хватката му. До този момент наистина беше оценила помощта му. Нещата бяха излезли извън контрола й и той я беше спасил от Съли. Но сега тя започваше да се пита дали не беше попаднала от трън на глог. Едно нещо беше тя да залови Люк Мейджърс и да го предаде на правосъдието, но съвсем друго беше Люк Мейджърс да залови нея и да я отведе неизвестно къде. Тя беше чувала що за човек е той. — Не можеш да направиш това!
Той се изсмя и я притисна плътно до гърдите си, за да й попречи да се измъкне.
— И кой ще ми попречи?
Когато минаха покрай каруцата, Коди забеляза Дебнещия призрак проснат неподвижно на земята.
— Дебнещ призрак! — В гласа й се долавяше неприкрит ужас. — Господине, ако имате поне капка християнска доброта в сърцето си, трябва да ме пуснете! Трябва да се погрижа за приятеля си! Той е ранен, може би дори умира.
Отговорът на Люк беше, че подкара коня си още по-бързо.
— Пусни ме! — извика тя и отново се опита да се освободи.
— Не, сега си с мен. — Люк я бе хванал в желязна прегръдка през кръста и всичките й усилия бяха напразни.
— В ада ли искате да отидете, господине? — Коди осъзна безполезността на опитите си и се опита да го накара да я пусне със силата на убеждението на жената, чиято роля играеше.
— Аз вече съм там — отвърна той и спря коня си, за да огледа лагера на проповедничката. Една от факлите беше паднала и беше подпалила палатката. Червените пламъци хвърляха дяволски отблясъци в тъмнината.
Гледката накара Коди да застине неподвижно; след малко тя обърна глава и погледна Люк през рамо. По-рано тази вечер си беше помислила, че той е красив, но сега, на тази странна светлина, чертите му изглеждаха твърди и безчувствени. Коди се уплаши, че се беше забъркала в нещо, което не й беше по силите. Тя се радваше, че библията беше с нея. Може би тя в крайна сметка щеше да се окаже нейното спасение.
— Все още не е твърде късно да спасиш душата си. — Тя се надяваше да го убеди да я пусне.
— Твърде късно е да се тревожим за душата ми. Изгубих я преди много години. Тревожа се за твоята душа.
— За моята ли? — Тя се намръщи. — Ако се тревожиш за мен, тогава ме пусни. Съли си тръгна. Ще се погрижа за Дебнещия призрак и всичко ще бъде наред.
Люк я изгледа с отвращение.
— Искаш ли да доживееш изгрева, сестра Мери? Съли може и да не е тук сега, но той не е човек, който се отказва от онова, което иска, а повярвай ми, той иска теб.
Коди пребледня при откровените му думи.
— Но Дебнещия призрак…
— Може да се погрижи за себе си — прекъсна я мрачно Люк. Той забеляза ужаса й и се зарадва, че тя най-сетне бе осъзнала в какво се беше забъркала. — Съли обича бавното отмъщение. В кръчмата ти го унижи публично. Той никога няма да се примири. Ако те пусна сега, ще те настигне, преди да успееш да изкараш каруцата си от града. А както изглежда, твоят приятел индианецът няма да ти бъде много полезен.