Беше добре, че той не я желаеше. Ако беше се опитал да се възползва от нея, тя щеше да бъде принудена да предприеме нещо, а в момента това беше невъзможно. Коди бе обещала на Логан да му доведе Мейджърс жив и възнамеряваше да спази обещанието си.
Замислена дълбоко, тя се намръщи леко. Определено не искаше той да я пожелае. Той беше Люк Мейджърс, човек извън закона. Въпреки това думите му, че харесвал млади и красиви жени, я бяха наранили. Едно нещо беше да играе ролята на сестра Мери в продължение на няколко часа пред тълпата, а съвсем друго да живее в тази роля в продължение на дни без нито миг почивка. Този път тя определено щеше да си заслужи парите от наградата.
Известно време яздиха мълчаливо.
— Не искаш ли да се отървеш от библията? — попита най-накрая Люк, след като забеляза колко вдървено се държеше тя и как силно стискаше книгата към гърдите си.
— Не! — Тя успя да придаде възмутен тон на думите си. — Божието слово е моето спасение и моята защита. Тази библия ме е спасявала в повече случаи, отколкото твоето оръжие е спасявало теб. Никога няма да се разделя от нея. Тя ми е подарък от един много скъп приятел, който вече не е между живите.
— И той ли беше проповедник?
По свой начин. Той се опитваше да поправи злините и да помага на хората, но понякога хората просто не желаят да им се помага.
— Тук си напълно права — отбеляза Люк, като си мислеше за обира в банката и как, когато беше извадил револвера си, за да спаси касиерите, се беше оказал в затвора.
Двамата отново замълчаха. Люк не искаше да почиват, докато не се върнеха обратно в скривалището на бандата в каньона. Едва тогава той щеше да си позволи да се отпусне.
Случи се точно онова, от което Люк се беше страхувал. Когато бяха яздили около час, зад тях се чу тропот на конски копита, които приближаваха бързо, и Мейджърс инстинктивно осъзна кои бяха ездачите. Той се изкачи на едно малко възвишение и спря коня си. След няколко минути Хадли, Карсън, Съли и останалите се появиха в подножието на възвишението.
— Добър вечер, господа. Мога ли да ви помогна с нещо? — извика Люк надолу към тях.
Те дръпнаха рязко юздите и конете им се изправиха на задните си крака в знак на протест срещу грубото им отношение.
— Просто се опитвахме да те настигнем — каза Карсън.
— Добре. Намерихте ни. Искам да се прибера в лагера преди зазоряване, така че вие вървете напред, а ние ще ви последваме.
Бандитите се размърмориха. Съли им беше казал, че Мейджърс вероятно ще заведе сестра Мери някъде извън града, ще се възползва от нея и ще я пусне да си върви. Те бяха тръгнали с намерението да го проследят и да вземат жената за себе си, когато той свършеше с нея. Това, че Съли беше сбъркал, ги дразнеше. Мейджърс очевидно искаше да запази проповедничката за себе си. Да му я отнемат, щеше да се окаже много по-трудно, отколкото беше предполагал Съли. Те не искаха да рискуват да влязат в престрелка с него заради нея. Просто не си струваше. Когато се отдалечиха, всички бяха напрегнати и ядосани.
Коди беше шокирана, когато разбра, че Съли я беше последвал толкова скоро. Всичко, което Люк й бе казал, се беше оказало вярно. Тя отново се запита защо Мейджърс й помагаше. Ако той беше хладнокръвният убиец, какъвто всички твърдяха, че е, защо тогава беше толкова загрижен за нея? Наистина ли се страхуваше от бога? Дали в него нямаше нещо добро, или пък той не беше подтикван от причини, за които тя не можеше да се досети?
Докато гледаше напред към останалите бандити, Коди внезапно откри, че силата на ръката на Люк около кръста й не беше ограничаваща, а успокояваща. Тази мисъл я удиви, но въпреки това тя не се облегна на него и си напомни, че макар и да беше малко по-добър от останалите, той все пак си оставаше убиец. Едва към разсъмваше изтощението взе връх и тя най-сетне се отпусна срещу него.
Люк се засмя близо до ухото й.
— Чудех се колко време ще издържиш в това положение, сестра Мери.
Коди беше твърде изморена, за да захапе въдицата и да се скара с него. Тя затвори очи и се помоли бог да й даде сила и разум, за да преодолее затруднението, в което беше изпаднала. Помоли се и за безопасността на Дебнещия призрак.
Стигнаха в каньона точно на разсъмване. Люк беше изтощен, но нямаше намерение да се отпуска, докато не бъдеше уверен, че Съли и останалите щяха да ги оставят на мира. Той мина след тях покрай лостовите при тесния вход на каньона, след което се отправи към малката кирпичена къща, която му бяха дали, след като се беше присъединил към бандата. Останалите също се отправиха към домовете си, но Съли се спря и погледна гневно Люк.