Люк отвърна на погледа му, след което каза с тих, заплашителен глас:
— Тя е моя, а всичко мое си остава мое.
— Ще видим това, Мейджърс. — Съли се отдалечи. Люк скочи от коня си и посегна да помогне на проповедничката да слезе.
— Не ме докосвай! Мога да сляза сама!
Тя за малко щеше да се хвърли от седлото, за да избегне допира до него, но най-накрая неговата сила надделя. Беше стоварена безцеремонно на крака до него.
— Не изпитвай търпението ми. — Думите му бяха твърди. — А сега влез вътре, докато аз се погрижа за коня.
Коди се втренчи в него. Той беше груб, арогантен мъж и тя знаеше, че щеше да им нужда от целия си ум, за да го надхитри. Отново влезе в ролята си на сестра Мери и се подчини на заповедта му, но с високо вдигната глава.
Когато влезе в къщата, се огледа. Обзавеждането беше спартанско. До едната стена беше поставено легло, имаше една маса и два стола. Това беше всичко. Коди беше свикнала да живее при лоши условия, но имаше дни като този, в които й се искаше да беше дегизирана като кралица, за да се порадва на малко лукс. Тя натисна леглото, върху което беше хвърлено едно мръсно одеяло, и със задоволство видя, че нищо не изпълзя от него. Леглото изглеждаше много по-меко от столовете, така че тя седна и зачака Мейджърс.
Люк се погрижи за коня, след което влезе в къщата, като носеше карабината си в ръка. Той застана в рамката на вратата и се загледа в проповедничката, която седеше на ръба на леглото. Коди усети присъствието му и вдигна очи. Внезапно осъзна къде беше седнала и скочи на крака. Последното нещо, което й трябваше сега, беше той да си мисли, че е време за лягане.
— Погрижи ли се за коня?
— Да. А сега е време да се погрижа за теб.
— Какво искаш да кажеш? — Очите й се разшириха, докато го наблюдаваше как прекосява стаята и се приближава към нея. Преглътна нервно. Той й бе казал, че честта й е в безопасност от него. Дали я беше излъгал? Ръцете й стиснаха здраво библията.
— Просто това. — Той сложи ръце на раменете й и нежно я побутна обратно върху леглото. — Легни. Имаш нужда от почивка.
— Но вече се съмна. Ти какво ще правиш?
— И аз ще спя.
— И къде точно смяташ да спиш?
Люк й се усмихна.
— До теб, а тази пушка ще лежи до мен.
— Няма да имаш нужда от нея! Аз няма да избягам!
Той се изсмя късо и грубо.
— Не съм я взел, за да я използвам срещу теб, а за да те защитавам. А сега легни и млъкни. Изморен съм. Нощта беше дълга, а денят обещава да бъде още по-дълъг. Ще трябва да се наспим колкото можем по-добре.
— Добре. — Тя се съгласи и се намести колкото можеше по-далеч от него на леглото. Коди прилепи тяло до стената, вцепенена като дъска.
— Има едно нещо, което искам да направиш.
— Какво? — успя да промълви тя. Беше си помислила, че той ще поиска от нея да се съблече и се чудеше как трябваше да постъпи, ако той наистина пожелаеше това.
Люк се усмихна подигравателно.
— Искам само да пуснеш тази библия.
— Това ли е всичко? — Тя буквално засия срещу него, защото се беше страхувала от най-лошото.
Докато я гледаше как му се усмихва, Люк си помисли за миг, че тя е почти красива, и тази мисъл го изненада. След това премигна и в следващия миг тя отново беше очилата и невзрачна.
— Бог да те благослови.
Люк си каза, че сигурно само му се е сторило, че е красива поради умората и отчаяната нужда от почивка.
— Заспивай.
Тя сложи книгата между себе си и стената и остана да лежи неподвижно, докато Люк се настаняваше до нея.
Той искаше да спи, имаше нужда от сън и щеше да си позволи да дремне малко, но нямаше да се отпуска твърде много. Докато не получеше информацията, която му беше необходима, за да напусне това дяволско място, трябваше да си отваря очите на четири.
— Дръж. — Той й подаде единственото одеяло. Коди се уви в одеялото, сякаш навличаше броня. Люк я гледаше как се увива като пашкул. Той знаеше, че това няма да й хареса, но нямаше какво да направи. Докато не успееше да намери второ одеяло, на нея щеше да й се наложи да дели това с него.
— Така няма да се разберем, сестра Мери.
За какво говориш?
— Одеялото е само едно. В библията не пишеше ли нещо за споделяне с онези, които нямат толкова много?
Очите на Коди се разшириха при тези негови думи. Той искаше да спи под една завивка с нея? Дали всичко, което й беше казал, не беше само празни приказки? Лъжи?
— Да, има такова нещо и аз ще го спазя. Ти ме открадна от дома ми и приятелите ми. Ти ме довлече в средата на това гнездо от грешници, а сега искаш да спиш под едно одеяло с мен. Страхувам се, че не мога да направя това, господине. Сега честта ми е единственото нещо, което ми остана, и не смея да я излагам на риск при толкова голяма близост с теб. — Тя измъкна одеялото изпод себе си, седна в леглото и му го подаде. — Можеш да си го вземеш цялото. Аз имам своята вяра и тя ще топли душата ми.