След това тя коленичи до своята страна на леглото и започна да се моли на глас:
— О, господи, измъкни ме от това свърталище на грешници. Спаси душата ми, господи, за да мога да превъзнасям славата ти. За това те моля, господи. Амин.
Люк се беше втренчил в нея. Той си спомняше как като дете бе казвал молитви преди лягане заедно с майка си. Тогава винаги се беше чувствал толкова прекрасно, но тази вечер, докато слушаше сестра Мери, той се почувства ужасно.
— Задръж проклетото одеяло! Аз ще спя там.
Той сграбчи пушката си и се простря на пода в другия край на стаята.
Коди беше вярваща, но сега започваше да се убеждава в силата на религията. Тя усети, че ужасно й се иска да се разсмее на висок глас от реакцията на Мейджърс на молитвата й, но прехапа устни и се овладя. Свали очилата си и ги сложи върху библията си, след което се сгуши под одеялото.
Коди искаше да се наспи, но сънят не идваше. Тя не можеше да спре да мисли за събитията от последния ден. Поведението на Мейджърс беше изненадващо. Тя беше научила, че той бе роден в южните щати. Може би някога е бил джентълмен.
Люк успя да подремне, но имаше твърде много работа, за да си губи времето в сън. Той беше отишъл в Ел Трахар, защото се беше надявал, че там може би ще научи нещо за Ел Диабло. За свое раздразнение, той не бе успял да се свърже с шефа на бандата. Дори в лагера името на водача се споменаваше рядко, и то винаги по начин, от който си личеше, че говорещите се страхуваха за живота си, ако кажеха нещо лошо за загадъчния си шеф. Люк се опитваше да си представи как изглеждаше този човек. Той трябва да беше жесток по природа, без съвест и морал. Сигурно беше едър и силен, защото мъже като тези, които участваха в бандата, не биха се подчинявали на друг. Той бе виждал много едри, зли мъже в лагера, но нито един от тях не беше шефът. Където и да се намираше Ел Диабло, той не беше нито в лагера, нито в Ел Трахар. Раздразнението на Люк нарастваше.
Той предполагаше, че след като вече беше научил къде се намира лагерът на бандитите, можеше да се промъкне и да съобщи за това на Джак, но това му се струваше някак си не много удачно. Люк беше казал на Джак, че ще открие кой е Ел Диабло. Ако имаше възможност да помогне да бъде заловена цялата банда, като останеше с тях малко по-дълго, усилието щеше да си струва. Начинанието му беше опасно още от самото начало, а сега трябваше да се грижи и за сестра Мери и това още повече усложняваше положението. Въпреки това той беше длъжен да опита. Ако не успееш, нямаше дом, в който да се върне. А единственото нещо, което искаше, беше да се върне в „Тройка“ и да отглежда коне.
След няколко часа сън Люк стана и излезе навън, като остави спящата сестра Мери в къщата. Въпреки че беше прекарал известно време в лагера, знаеше, че останалите все още не го приемаха напълно.
Джоунс седеше до огъня и пиеше кафе, когато забеляза Люк.
— Искаш ли да пийнеш нещо горещо?
— Звучи добре. — Люк се отпусна до огъня и си наля една чаша горещо кафе.
— Чух, че си довел проповедничката със себе си. — Гласът му показваше, че това му се струва забавно.
— Понякога слуховете са верни. Джоунс го изгледа недоверчиво.
— Бил съм в Ел Трахар, Мейджърс. Там има много красиви жени. Защо ти е да се забъркваш с проповедничка, след като си можел да имаш всяко от момичетата в кръчмата?
Люк сви рамене.
— Тогава тя ми се стори подходяща.
— А как ти изглежда сега, след като си изтрезнял? — разсмя се Джоунс.
Усмивката на Люк беше изпълнена със самосъжаление, докато се изправяше, без да отговори на въпроса. Едно нещо беше да я довлече тук, за да я опази, съвсем друго беше да я осмива.
— Ще свърши работа — каза той.
— Е, когато ти омръзне, само ни кажи. Сигурен съм, че тук има доста момчета, които няма да имат нищо против да опитат нещо ново.
— Повярвай ми, Джоунс, когато бъда готов да деля с вас, ти ще си първият, който ще разбере.
Джоунс очевидно му повярва и се усмихна.
— Къде са всички днес? — поинтересува се Люк. Лагерът изглеждаше по-безлюден от обикновено. Хадли, Съли и Карсън не се виждаха никъде.
— Отидоха да се срещнат с Ел Диабло.
Люк наостри уши.
— Ел Диабло ще идва в лагера?
Джоунс го изгледа.
— Не. Ел Диабло не идва често тук. Шефът просто ни изпраща информация, а ние свършваме каквото трябва.