— Ти си една разгорещена женичка, нали? — измърмори Ханк, докато й помагаше да съблече ризата му.
— Желая те. Струва ми се, че съм те желала цяла вечност. — Тя захвърли ризата встрани и прокара пръсти по гърдите му. — И ти ме желаеш, нали?
— И още как, скъпа. Ела тук…
Той посегна към нея, но тя умело му се изплъзна и отстъпи към леглото.
— Не. Още не — каза усмихнато тя. — Ти ела тук. Искам те точно тук. — Тя седна и потупа леглото до себе си.
Ханк беше готов. Той отиде до леглото, разкопча колана с револвера си и го остави върху бюрото в движение. След това започна да разкопчава трескаво токата на колана си.
Далила наблюдаваше усилията му и се усмихна, когато той свали панталоните си.
Ханк се приближи до нея само по бельо и я бутна по гръб върху леглото.
— Да — каза той; възбудата в гласа му беше очевидна. Той бе груб в желанието си. Ръцете му започнаха да опипват цялото й тяло, галеха и стискаха. Когато се опита да развърже презрамките на роклята и да я свали от раменете й, тя успя да се измъкне изпод него, застана права и дръпна презрамките обратно на местата им.
— Какво правиш? — попита раздразнен той. Не му се искаше да си играе на някакви проклети игрички. Твърде дълго бе прекарал без жена и искаше Далила под себе си незабавно.
— Нищо, миличък — отвърна тя с усмивка. — Искам сама да се съблека за теб. Искам да ме гледаш. Искам да направя тази нощ незабравима — и за двама ни.
Очите на Ханк светнаха, когато тя започна да се движи чувствено пред него. Свали първо обувките си, след което спря до края на леглото, вдигна крак и го подпря на ръба на дюшека. Далила нави чорапа си бавно и предизвикателно надолу по крака си и го хвърли встрани, след което направи същото и с другия си крак.
Ханк изпита непреодолимо желание да скочи от леглото. Искаше му се да прокара ръце по тези стройни крака… да разучи горещината, за която знаеше, че се крие под гънките на роклята й. Той започна да се повдига на лакът, но тя го спря.
— О, не, Ханк… Ще го направим бавно и спокойно.
— Но…
— Трябва ли да ходиш някъде? Или искаш някоя друга повече от мен? — Тя говореше раздразнено, сякаш беше готова да си тръгне.
— Не, скъпа. — Той незабавно се отпусна отново по гръб. — Не искам никоя друга повече от теб.
Далила се разсмя победоносно.
— И аз се чувствам по същия начин.
Докато говореше, тя посегна зад себе си, за да разкопчее роклята си. Когато го направи, размърда рамене и дрехата се плъзна надолу до кръста й. Далила разклати бедра и роклята се свлече в краката й. Сега тя стоеше пред него облечена само в корсета си.
Тялото на Ханк, което и без това вече бе обзето от огън, запламтя още по-силно. Погледът му я поглъщаше жадно. Той отново понечи да се надигне и да тръгне към нея.
— Не, не. Стой там. Още не съм свършила…
— Измъчваш ме.
Тя се разсмя отново.
— Още дори не сме започнали. — Далила се обърна към бюрото, отвори едно чекмедже и извади нещо. Тя погледна към Ханк през рамо. — Мислех, че ще бъде забавно, ако бъдеш завързан за малко. В крайна сметка, ти си мой за цялата нощ.
Той се втренчи в нея, сякаш не можеше да повярва на очите си, когато тя се приближи към леглото с два чифта белезници в ръце.
— Ти наистина си дива — измърмори той.
Тя се разсмя тихо.
— Нямаш представа колко съм дива. Когато тази нощ свърши, ти ще си преживял най-страхотната езда в живота си.
Предизвикателните й действия и думи го възбуждаха повече, отколкото някога му се бе случвало с друга жена.
Далила се качи на леглото и възседна Ханк, като внимаваше да не докосва най-интимната му част. Когато той се опита да я придърпа надолу към себе си, тя задържа ръцете му.
— Не бързай. Искам това преживяване да бъде незабравимо за теб. — Този път тя го целуна и измърмори: — Колкото повече чакаш, толкова по-голямо удоволствие ще изпиташ.
— Ти си луда — изръмжа той между целувките й, докато Далила вземаше лявата му ръка и я притискаше към металните решетки на леглото.
— О, лудостта може да бъде възбуждаща, не мислиш ли? Как ще се чувстваш, ако бъдеш оставен на моята милост? Ако мога да върша с теб каквото си искам и ти да не можеш да ми попречиш?
Думите й бяха омайващи. Горещината и тежестта на тялото й над неговото, съчетани с въображаемите картини, които създаваха думите й, го караха да се чувства, сякаш ще се пръсне от възбуда.
— Аз вече не мога да ти попреча, скъпа. Какви други изненади си ми приготвила?
— По-големи отколкото можеш да си представиш. — Тя вдигна единия чифт белезници и закопча ръката му за леглото така, че той да не може да се освободи.