— Той никога ли не язди с нас?
— Не много често.
— Но ако той не ни води, как така всички знаят, че бандата е негова? — попита озадачено Люк.
— Не се тревожи за това. Бандата си е негова и в това няма никакво съмнение. Шефът ни казва къде да отидем и какво да направим и ние изпълняваме. Онези, които не изпълняват заповедите, не издържат дълго тук. Хадли се грижи лично за тях.
— Сигурен съм, че го прави — измърмори под мустак Люк. — Ами аз? Аз съм с вас от седмици, а свършихме само онази работа.
— Затова те отидоха да се срещнат с Ел Диабло. Шефът ще ни каже каква ще бъде следващата ни работа. Когато се върнат, вероятно ще знаят дали си приет или не.
— Не знаех, че присъединяването към бандата става с избори.
— Няма никакви избори, но има много неща, които не знаем за теб. Все пак ти се опита да предотвратиш обира в банката.
— И какво получих за подвига си? Хвърлиха ме в затвора и заплашиха да ме обесят.
— Ти разправяше наляво надясно, че си невинен.
— Мислех, че някой ще ми повярва.
Думите на бандита бяха изпълнени със сарказъм.
— Време е да осъзнаеш, че с нас ще ти бъде по-добре. Тук всички сме лъжци, крадци и убийци. Между нас няма нито един честен човек, а дори ако имаше, ние нямаше да му повярваме. Да вземем теб, например. Ти не си имал намерение да ограбваш банката, когато си влязъл в нея, но виж какво се случи с теб. Добрите граждани на Дел Фуего бяха готови да те линчуват. Ако бяха нападнали затвора, ние с Карсън лесно щяхме да се отървем. Ти обаче щеше да увиснеш на въжето.
Люк изсумтя в знак на съгласие. Джоунс бе казал истината.
— Е, какво мислиш сега за добрите граждани?
— Аз съм тук. Това би трябвало да говори достатъчно какво мисля за тях. Тук поне ме приемат такъв, какъвто съм. Съли и някои от останалите може и да не ме харесват, но аз не искам да бъда техен приятел.
— Тук няма много истински приятели. Ние всички се уважаваме взаимно, защото никой от нас няма доверие на останалите. Стоим в бандата, защото парите са добри.
— Това още не съм го усетил. По-добре наистина да е така, защото в противен случай нямам намерение да оставам тук. Мога да спечеля дяволски добри пари, ако предложа услугите си на стрелец на някой ранчеро в южните щати.
— Не се притеснявай. Когато Ел Диабло каже, че си с нас, ще ти плащат също колкото и на всички останали.
— И как, по дяволите, ще разбера дали Ел Диабло ме одобрява, ако не се срещна с него?
— Ел Диабло си има начини да узнава всичко. Няма да се изненадам, ако някое от момчетата се появи след ден-два и каже, че си одобрен.
Люк кимна, изля остатъка от кафето си и тръгна към къщата си, за да види какво прави сестра Мери. Добре беше, че Съли щеше да отсъства известно време. Така щяха да могат да се поотпуснат малко. Въпреки това той се ядосваше, че не беше успял да се срещне със загадъчния водач на бандата. Щеше да му се наложи да изчака още.
Люк се върна в къщата и видя, че сестра Мери все още спеше. Тя беше обърната с гръб към него и изглеждаше толкова дребна и уязвима. Той обаче знаеше, че когато се събудеше, тя отново щеше да се превърне във вълчица, въоръжена само с библията си и непокорния си дух. Зачуди се какво щеше да прави с нея.
Няколко часа по-късно Коди се събуди внезапно. Първоначално не можа да осъзнае къде се намираше и седна в леглото с разтуптяно сърце. След няколко секунди си спомни на кого се преструваше в момента и какво правеше на това място. Докато оглеждаше мръсната стая, тя се сети за всичко и не знаеше дали трябваше да бъде благодарна, или да съжалява, че е с Мейджърс.
Коди си пое дълбоко дъх и си каза, че всичко щеше да се оправи. Положението беше идеално. Мъжът, когото преследваше, беше при нея. Сега оставаше само да измисли как да го вкара в някакъв капан, да го измъкне от свърталището на бандата и да го предаде на Логан.
Коди си сложи очилата, въпреки че носенето им я дразнеше невероятно много. Тя имаше идеално зрение, но очилата бяха неизменна част от маскарада й. Тя беше сестра Мери и щеше да остане сестра Мери… колкото дълго се наложеше.
Тя стана от леглото, отиде до вратата и погледна навън. За миг в главата й се появи мисълта да побегне, но тя бързо я отхвърли. Нямаше къде да избяга.
Косата й започваше да се измъква от стегнатия кок и тя бързо я прибра обратно. След това приглади колкото можеше роклята си, взе библията си и излезе от къщата с намерението да огледа лагера.
Глава осма
Скривалището на бандата очевидно беше постоянно. Наоколо имаше вода в изобилие, сградите бяха много, а имаше и няколко корала за конете и добитъка. Коди забеляза доста жени, както и няколко деца, но това не я изненада. Този каньон представляваше толкова добра защита, че тук вероятно беше най-безопасното място за семействата на бандитите.