Коди продължи да се разхожда известно време, когато до нея достигна божественият мирис на кафе. До един от лагерните огньове, над който се виждаше кафеник, седеше намръщен мъж и я гледаше с неприкрит интерес. Тя прие изражението на сестра Мери и се приближи до него.
— Добро утро, приятелю. Кафето ти мирише вкусно. Чудех се дали ще можеш да ми налееш една чаша?
— Налей си. — Той махна с ръка към кафеника и й се усмихна с беззъбата си уста.
— Благодаря. Много си любезен. Между другото, аз се казвам сестра Мери — информира го Коди, докато наливаше гъстата, черна течност в ламаринена чаша, която изглеждаше, сякаш не беше мита от месеци. Тя отпи от кафето, без да обръща внимание на мръсната чаша.
— Аз съм Джийн.
— Радвам се да се запознаем — каза тя с непресторена усмивка, защото кафето беше хубаво. Коди беше нащрек, готова да се оттегли в безопасност в къщата на Люк, ако Съли се появеше, но наоколо се виждаха много малко мъже. — Изглежда, че сме били благословени с един прекрасен ден.
Той сви рамене.
— Ако не друго, поне ще бъде спокойно.
— И защо? — Тя го погледна с любопитство.
— Повечето мъже заминаха преди няколко часа. Няма да се върнат няколко дни, може би дори цяла седмица.
— Мейджърс с тях ли тръгна? — попита тя със смесица от надежда и страх, която не можеше да си обясни.
— Не. При конете е. — Той посочи към един отдалечен корал в дъното на каньона.
— Благодаря ти за любезността. Къде мога да намеря малко храна? — Както изглеждаше, тук всичко беше общо и хората го деляха помежду си.
— Виж при Хуана, ей там. Може да й е останало нещо.
— Бог да те благослови, братко Джийн.
Джийн остана загледан в гърба й, докато тя се отдалечаваше, като се питаше какво търсеше жена като нея на такова място. Не можеше да си представи какво му беше станало на Мейджърс, че я беше довел в каньона. Той се усмихна. Сестра Мери определено беше различна. Вървеше с изправен гръб и вдигната глава, стиснала библията си под мишница. Бяха минали много години, откакто той за последен път бе слушал проповед за спасението на душата си. Джийн се зачуди дали тя щеше да се опита да проповядва в лагера. Хората тук не бяха светци.
Хуана бе чула за жената, която Мейджърс беше довел в лагера. Сега тя забеляза как новодошлата се приближаваше и се загледа в нея с неприкрито любопитство. Достатъчен й беше само един поглед, за да реши, че не я харесва.
Проповедничката беше слаба, бледна, носеше очила и библия. Хуана си нямаше представа защо Мейджърс искаше тази жена в леглото си. Тя определено не приличаше на жена, която можеше да задоволи един мъж.
Намръщи се при мисълта, че тази вещица спеше с Люк. Тя го искаше само за себе си, откакто той се бе появил в лагера, и двете с приятелката й Мария се опитваха да привлекат вниманието на красивия стрелец. Беше обидена, че той беше избрал тази жена вместо нея. Това й се струваше съвсем безсмислено, след като той можеше да има една гореща жена, каквато беше тя самата. Хуана присви заплашително очи, когато проповедничката се приближи до нея.
— Какво искаш? — попита я тя, без да чака да бъде заговорена.
— Ти ли си Хуана? — Когато тя кимна, Коди продължи: — Брат Джийн ми каза, че може би имаш нещо за ядене.
— Не. Храната свърши. Закусихме при изгрев слънце. Коди забеляза откритата враждебност в изражението на Хуана. Тя не знаеше защо тази жена я мразеше, без дори да я познава, но знаеше, че никога не трябва да обръща гръб на Хуана.
— Все пак ти благодаря — каза учтиво тя. — Между другото, аз съм сестра Мери. Радвам се да се запозная с теб. — Тя реши да убие другата жена с любезност. — Винаги ми е приятно да се срещам с нови хора и да си създавам нови приятели. Бог да те благослови, Хуана.
Докато Коди се отдалечаваше, Хуана остана да я гледа, сякаш беше луда.
Коди усещаше изпълнения с омраза поглед на другата жена върху гърба си и се питаше дали „убийството с любезност“ щеше да свърши работа. Усещането не беше много приятно.
Тя пренебрегна натякванията на празния си стомах и обмисли какво трябваше да направи сега. Първо трябваше да огледа добре местността. Очевидно беше, че нямаше да успее да залови сама Люк, така че щеше да има нужда от помощ. Изключително важно беше да разбере колко бяха часовите и дали имаше изход за бягство в задната част на каньона. Тя тръгна към корала, в който беше Люк, и беше посрещната от множество враждебни погледи.
— Бог да ви благослови в тази прекрасна утрин. — Сестра Мери отговаряше с усмивка на всеки поглед.