— Ще направя каквото трябва, но не мога да се откажа от призванието си — заяви честно тя.
— Не отговарям за това как някой може да реагира на проповедите ти. Пак ти повтарям, че това тук не са обикновени граждани. Жените са по-скоро проститутки, а мъжете…
— И Мария Магдалена е била проститутка, но е била спасена — заяви Коди, леко обидена от отношението му. — Пък и жените не биха могли да упражняват тази унизителна професия, ако мъжете не проявяваха желание да плащат за това.
— А мъжете са още по-лоши — довърши той, без да обръща внимание на забележката й.
— Включително и ти ли?
— Включително и аз.
— В такъв случай ще смятам престоя си тук за предизвикателство, което трябва да бъде посрещнато с вяра и добри дела.
Непоклатимият й оптимизъм накара Люк да изстене мислено. Той се опитваше да говори разумно с нея. Докато Съли го нямаше, тя щеше да бъде в безопасност. Той просто трябваше да я държи под око.
— Хуана каза, че можеш да й помогнеш с храната за вечеря.
— Колко любезно от нейна страна.
— Нали не искаш да останеш гладна? — Той я изгледа. — Ако готвенето не ти харесва, има и други начини, по които можеш да си изкарваш прехраната тук.
Коди се изчерви от намека му.
— С удоволствие ще й помогна с готвенето — каза бързо тя.
— И аз така си помислих.
Коди му обърна гръб и се отправи към къщата на Хуана, която не беше много радостна, че я вижда.
— Виждам, че си дошла да помогнеш.
— С удоволствие ще ти помогна с каквото мога, добра сестро.
— Не съм ти сестра.
— В очите на бога всички сме братя и сестри.
— В очите на бога всички трябва да ядем. Дръж, бъркай това, докато аз свърша една друга работа. — Тя й подаде голям черпак и посочи към котлето, което вреше над огъня. — Ще се върна.
Хуана й обърна гръб и се отдалечи. Коди се втренчи в онова, което в крайна сметка щеше да бъде вечерята й. Храната не изглеждаше много вкусна, но тя започваше да осъзнава, че на това място човек не можеше да има много претенции. Започна да разбърква съдържанието на котлето.
Хуана беше доволна, че бе успяла да се отърве от другата жена. Докато минаваше през лагера и се оглеждаше за Люк, тя се опитваше да се държи безгрижно.
— Благодаря ти, че изпрати проповедничката да ми помага. Вече съм й намерила работа — каза тя, когато застана в рамката на вратата на къщата му и се загледа как той седи на масата и почиства оръжието си.
— Добре. Тя имаше желание да помогне с каквото може — каза Люк, без да вдига очи от разглобения си револвер.
— Защо я доведе тук? — попита го Хуана, вперила тъмните си очи в Люк. Тя огледа широките му, мускулести рамене и твърдата му брадичка, която беше потъмняла от наболата брада. В нея се надигна копнеж. Тя го наблюдаваше как работи по оръжието и си представяше как същите тези силни ръце докосват тялото й. Самата мисъл за това я възбуждаше. Хуана го желаеше, откакто Люк се беше появил в лагера, и реши, че сега беше моментът да се опита да го свали. Съли и останалите ги нямаше и тя можеше да се посвети изцяло на това да достави удоволствие на Мейджърс.
Въпросът й накара Люк да вдигне очи. Той я погледна изненадано и забеляза погледа й. Не бе обръщал голямо внимание на Хуана по време на престоя си в лагера. Люк знаеше, че тя задоволяваше другите мъже, когато те се нуждаеха от жена, но той не искаше такива удоволствия. Реши още сега да сложи край на желанието й да го има.
— Доведох я, защото я желаех.
Хуана беше тръгнала напред с намерението да го докосне, да го почувства дълбоко в себе си, но думите му я накараха да се спре.
— Значи тя е твоята жена?
— Да.
— И те задоволява?
Люк долови недоверието в гласа й и осъзна, че тя ревнуваше.
— Това не е твоя работа.
— Да, но мога да го направя моя работа. — Тя отказваше да бъде отхвърлена. — Мога да те направя по-щастлив, отколкото може тя.
— Откъде знаеш? Тя ме прави много щастлив.
— Тя не прилича на жена, която може да те задоволи.
— Сестра Мери е нещо повече от това, което изглежда. Тя е единствената жена, от която ще имам нужда някога. — Докато изричаше тези думи, Люк се запита каква жена би го задоволила. Той погледна през вратата към сестра Мери. Тя беше обикновена жена, напълно отдадена на призванието си, и не се интересуваше от плътските удоволствия. Но той току-що бе казал на похотливата Хуана, че проповедничката го задоволяваше.
— Не ти вярвам, Люк Мейджърс — каза Хуана с гърлен, съблазнителен глас. — Тя прилича на стара мома. Не мисля, че знае как да задоволи един мъж.
Люк се усмихна загадъчно. Трябваше да направи нещо с проповедничката, за да убеди Хуана, че не лъжеше. Той се беше страхувал, че тя няма да му повярва, и страховете му се бяха оправдали. Сега трябваше да докаже, че не лъже.