— Необходимо е нещо повече от задоволяването на плътските желания, за да бъде накаран един мъж да се почувства щастлив, Хуана. Сестра Мери може би не е онова, което повечето мъже търсят в една жена, но е точно онова, от което имам нужда аз.
Тя изсумтя недоверчиво.
— Мога да ти покажа от какво имаш нужда — предложи дрезгаво тя и се приближи още повече към него.
Искаше да седне в скута му, да го целуне и да го възбуди, докато той забрави напълно за другата жена. Хуана спря пред него, наведе се напред и сложи ръце върху раменете му. Огромното деколте на блузата й зейна и откри пред очите му целите й гърди. Те бяха тежки и гладки. Този номер винаги минаваше пред мъжете и тя зачака нетърпеливо реакцията на Люк. Хуана бе убедена, че той ще я грабне и ще я обладае веднага и тази мисъл я възбуждаше.
Люк усети горещината на желанието да преминава през тялото му. Тя не беше грозна жена и той знаеше, че може да я има веднага щом пожелае, но не можеше да си позволи да я докосне. Ако го направеше, тя никога нямаше да му повярва, че сестра Мери беше неговата жена.
— Оценявам предложението ти, но както вече ти казах, имам си жена и тя ми стига.
Той се надигна лениво, измъкна се от ръцете й и се отдръпна от нея. Люк знаеше, че Хуана го беше последвала, когато излезе навън, и че го наблюдаваше; това го радваше. Той искаше да я откаже веднъж завинаги.
Коди видя, че Люк се приближава, и се зачуди какво искаше от нея. Беше забелязала Хуана да влиза в дома му; след няколко минути той беше излязъл. Другата жена стоеше пред входа на къщата и го наблюдаваше. Когато той се приближи, Коди го погледна въпросително.
— Нещо не е наред ли? Хуана не изглежда много щастлива.
— Тя си е направо ядосана, но това е добре.
— Така ли?
— Ако искаш да останеш жива, участвай с желание в онова, което ще направя след малко — каза тихо той.
— Заплашваш ли ме?
Той не й отговори, а я прегърна и я целуна. Устните му се впиха в нейните в дълбока, гореща целувка.
Глава девета
Коди беше шокирана и започна да се дърпа. Дори в най-смелите си мисли не беше предполагала, че Люк можеше да направи нещо подобно, и при това пред всички! Той й беше казал, че не я смята за привлекателна, че с него тя ще бъде в безопасност. А сега…?
— Какво правиш? — попита тя, когато целувката свърши.
— Хуана ни гледа. Тя мисли, че ти си моята жена. Поне веднъж в живота си замълчи и недей да спориш с мен — нареди й той, докато отново я прегръщаше.
За всички в лагера действията му бяха на мъж, обхванат от страст, но Коди забеляза предупреждението в погледа му. Черпакът падна от ръката й и тя обви ръце около врата му. Това беше лудост! Посред бял ден! Та те се намираха в средата на лагера! Всички можеха да ги видят! Люк виждаше въпросите, които се криеха в дълбините на зелените й очи, и измърмори под мустак:
— Просто ме целуни.
— Но… — започна да спори отново тя.
— Моля те — прошепна той в мига, в който устните му се допряха до нейните.
Устата му се залепи за нейната и внезапно Коди спря да мисли за съпротива. Тя си каза, че правеше това, защото Хуана ги наблюдаваше и прегръдката им трябваше да изглежда истинска. Каза си, че трябва да се държи, сякаш целувката й харесваше, но истината беше, че тя изобщо не се преструваше. Целувката на Люк беше най-великолепната в живота й. Тя се беше целувала с няколко младежи, които се бяха опитвали да я ухажват през последните години, но нито една от техните прегръдки не бе успяла да я накара да се почувства както сега.
Тя въздъхна кратко и тихо и усети как Люк се напрегна при този звук. След това устните му се впиха по-настойчиво в нейните.
Коди се вкопчи още по-здраво в него и усети, че се замайва и губи самообладание. Тя смътно усещаше, че Люк я беше вдигнал на ръце и я носеше някъде, но това не я интересуваше. Когато целувката най-сетне свърши и тя вдигна очи, Коди забеляза, че той я беше отнесъл покрай вцепенената Хуана, която ги гледаше намръщено.
Люк спря в рамката на вратата на дома си колкото да каже няколко думи на Хуана.
— Може би ще е по-добре да отидеш да наглеждаш храната. Сестра Мери ще се забави малко. Сега й се налага да се погрижи за един друг огън. — Гласът му беше плътен и дрезгав. След това той се обърна и влезе в къщата, като затвори вратата зад себе си.
Хуана остана да стои безмълвно пред вратата. Не й се случваше често мъж да й отказва и тя беше направо вбесена. Искаше й се да подпали къщата, за да попречи на лицемерната проповедничка да получи онова, което желаеше, но не го направи. Хуана не искаше да слуша звуците, които несъмнено щяха да долетят до нея през вратата, и се отправи сърдито към огъня.