Люк остави Коди да стъпи на крака. Тя бързо се отдръпна от него, сложила ръка върху устните си, и го погледна объркано. Маскировката й никога не бе била по-добра отколкото в този момент — тя приличаше точно на набожната, девствена проповедничка, за която се представяше. Коди не бе знаела, че е възможно да се чувства по такъв начин, и просто гледаше втренчено Люк и се чудеше как така една най-обикновена целувка беше ускорила пулса й толкова силно.
— Защо го направи? — попита тя.
— Шшшт — каза тихо той и се опита да чуе дали Хуана все още се мотаеше пред вратата.
Коди беше раздразнена от пълната му незаинтересованост към нея. Него, изглежда, изобщо не го беше грижа, че току-що я беше унижил пред очите на толкова много хора и със сигурност не приличаше на човек, който бе почувствал нещо по време на прегръдката им.
Внезапно осъзна, че той изобщо не се интересуваше от нея и че не я желаеше, както един мъж желаеше една жена. Всичко беше просто преструвка. При тази мисъл изпита болка, но побърза да се увери, че не я беше грижа. Тя със сигурност не изпитваше желание към него. Това щеше да бъде лудост. Желаеше го единствено по начина, по който ловецът на глави желаеше плячката си. Коди искаше само да го залови и да го предаде на правосъдието, след което да си получи парите. И нищо повече.
— Мисля, че си е тръгнала — каза тихо той най-сетне и се обърна с лице към нея. — Съжалявам, че се наложи да те целуна, но Хуана не ми повярва, когато й казах, че ти си моята жена. Трябваше да изиграем това представление, за да я убедим.
— И успяхме ли?
— Надявам се. Тя ми се предложи и аз й отказах. — Той поклати глава. — Тя просто не можа да повярва, че предпочитам теб пред нея. Трябваше да й докажа, че не я лъжа.
— О! — Самочувствието на Коди определено беше подбито. — И какво ще правим сега?
Той я изгледа от главата до петите.
— Ще останем тук достатъчно дълго, за да я убедим както и всички други, които може би ни наблюдават, — че ти си моята жена, в пълния смисъл на думата.
Тя изпъшка.
— Това е толкова унизително. Всички ще ме помислят за лека жена. Въздържането от плътските удоволствия е библейска заповед. Воденето на морален живот е единственият път към рая.
— Не трябва да се тревожиш за това. — Той въздъхна тежко. — Нямам намерение да те обезчестявам. Казах ти вече, че с мен честта ти не е застрашена. Просто не можем да позволим това да бъде разбрано от останалите.
— Аз може би ще знам това, но как ще мога да си държа главата изправена по време на проповедите си? Всички ще смятат, че ти и аз… — Коди усети как се изчервява. Тя знаеше, че според него изчервяването й се дължеше на неудобството от мисълта, че ще бъдат смятани за любовници, но истината беше, че тя се червеше заради невъздържаната си реакция на прегръдката му. Докато бе стояла вкопчена в него, тя бе усетила колко силни са раменете му. Неговото тяло срещу нейното… неговата твърдост… силата на ръцете му, докато я беше отнасял към къщата… Споменът за това накара сърцето й да затупти по-бързо.
— Винаги съм мислил, че проповедниците, които никога не са съгрешавали, са отегчителни хора. Може би след това проповедите ти ще станат по-вълнуващи — подкачи я той. Люк беше раздразнен, въпреки че не можеше да си обясни на какво се дължеше това. Той осъзнаваше, че я беше поставил в неприятно положение, но не бе успял да измисли друг начин да се отърве от домогванията на Хуана.
— О, я стига! — Тя му обърна гръб.
Люк се разсмя на възмущението й и двамата останаха да чакат в къщата.
Застанала до огъня, Хуана се напрягаше да долови някакъв звук откъм къщата, но успя да чуе само смеха на Мейджърс. Това още повече засили ревността й. Не онази лицемерка, а тя трябваше да се намира сега там! Тя трябваше да го задоволи! Хуана не сваляше очи от затворената врата и чакаше той да се появи.
Коди стоеше обърната с гръб към Люк и се чудеше какво щеше да се случи сега.
— Сестра Мери…
Тя погледна през рамо и с удивление забеляза, че той се беше съблякъл до кръста. Устата й пресъхна при вида на красивите му мускулести гърди.
— Какво правиш? — попита тя и се обърна с лице към него. Никога досега не беше виждала толкова красив мъж. Коди откри, че й се искаше да го докосва, и тази мисъл я накара да се почувства неудобно. Тя се насили да отмести поглед встрани.
— Играя си ролята, ти какво си помисли? Че само като затворим тази врата, ще успеем да убедим Хуана? Тя е хитра жена.
— Значи ще се съблечеш чисто гол, за да я заблудиш, така ли?