Той я изгледа внимателно.
— Само ако ти го пожелаеш.
Коди прибягна към единствената защита, с която разполагаше. Тя сграбчи библията си и я вдигна пред себе си.
— Нито ти си Адам, нито аз съм Ева, а и това място определено не е райската градина. Задръж си панталоните!
Люк се разсмя на неудобството й.
— Добре. Ще задържа панталоните си, но ти не можеш да се върнеш да помагаш на Хуана и да изглеждаш така, сякаш не съм те докосвал.
— Какво искаш да кажеш? — Очите й се разшириха от страх, когато той тръгна към нея.
— Обърни се.
— Защо?
Просто го направи.
Тя долови нетърпението в гласа му и се обърна с гръб към него. Коди застана неподвижно и усети как ръката му започва да сваля иглите, които придържаха косата й.
— Чакай!
— Трябва да изглеждаш, сякаш съм те любил — каза Люк и продължи да вади иглите.
— И как точно? — предизвика го несъзнателно тя.
— Щастлива… заситена… жадуваща за още — отвърна той с тих, съблазнителен глас, докато разпускаше косата й по раменете.
Думите му я накараха да потръпне и той се усмихна зад гърба й. Косата й се спусна свободно и Люк се удиви на копринената й мекота. Тя беше толкова почтена, че той някак си беше очаквал косата й да бъде груба. Вместо това се оказа, че под пръстите му има буйна, лъскава грива.
— Косата ти е много красива — каза с неприкрито удивление Люк. Реакцията й на целувката му също го беше изненадала. За миг му се беше сторило, че на нея това й беше харесало.
— Благодаря — каза предпазливо Коди, която не можеше да проумее промяната в гласа му, нито пък своята реакция на ръцете му, които сега се плъзгаха през косата й. В съзнанието й изплува образът му — висок, строен, гол до кръста — и тя откри, че затваря очи и се отпуска, докато Люк продължаваше да приглажда къдриците й.
— Сега се обърни — каза той.
Думите му я върнаха към действителността и Коди си изпрати мислено едно строго предупреждение. Това беше Люк Мейджърс! Той беше човекът, когото трябваше да изправи пред правосъдието! Какво й ставаше, по дяволите? Тя се обърна и се втренчи ядосано в него.
— Свърши ли вече с разрошването на косата ми? Люк се улови, че се е втренчил в нея. Поруменелите й бузи и красивата й коса, която падаше свободно около лицето, я правеха красива, дори и с очилата. Той се намръщи и се разтърси мислено. Това не беше жена, която можеше да пожелае. Това беше сестра Мери и той не трябваше да забравя този факт. Люк бе имал намерението да спаси живота й, а не да го провали.
— Остава само едно нещо.
Той протегна ръка и разкопча горните копчета на роклята й, като спря на мястото, на което тя държеше библията си притисната към гърдите. След това Люк не можа да се въздържи, вдигна ръка и прокара нежно пръсти по бузата й, надолу по извивката на врата до мястото, на което платът се разделяше над гърдите й.
— Сега вече приличаш на една добре налюбена жена.
Въпреки всичко Коди беше омаяна от нежността на докосването му. Думите му обаче я накараха да се вцепени.
— И това те кара да се чувстваш доволен?
— Много. — Той се ухили. — Трябва да бъдем много убедителни в това. Ти трябва да се върнеш да помогнеш на Хуана.
С тези думи той се обърна и излезе усмихнат от дома си, както си беше гол до кръста.
От мястото си до огъня Хуана не изпускаше Люк от поглед. Тя погали с очи широките му гърди, докато той обличаше ризата си. Движенията му бяха на мъж покорител — силни, уверени, спокойни. Той започна да се отдалечава и тя го проследи с поглед, изпълнена с копнеж да сподели леглото му. Закле се да намери начин да го привлече към себе си.
Коди изчака няколко минути, преди да излезе от къщата.
— Дръж. — Хуана й тикна черпака в ръцете. — Може и да си загасила един огън, но този тук трябва да остане да гори.
— Не си мисли, че съм участвала с желание в това унижение. Грехът е навсякъде около нас и ние трябва да се борим с него. Дори когато той заплашва да ни победи, дори когато ни принуждава да вършим неща против волята си, ние трябва да се опитаме да постъпим правилно.
— Не чух викове за помощ от къщата.
— Че кой щеше да ми помогне? Ти ли? Някой ден съдбата ще ме спаси и ако е рекъл господ, ще получа опрощение за греховете си. Засега мога само да страдам при докосванията му и да се надявам, че краят ще дойде скоро.
Хуана се беше втренчила в нея с омраза и съжаление.
— Ти си глупачка.
— Според теб аз съм глупачка, защото вярвам в брачните клетви, така ли? Защото вярвам, че един мъж ще те уважава повече, ако не му даваш онова, което желае най-много всеки път, когато го поиска? Не дойдох тук да търпя този позор по своя воля. Но ще го изтърпя, защото знам, че бог ще ме предпази от други злини.