— Ако бях на твое място, щях да се моля да се върна в леглото му, а не да избягам от него.
Коди забеляза ревността в очите на другата жена.
— Не и ако беше завлечена в него против волята си. Трябва да запазиш най-ценния си подарък — своята любов — за брак с мъж, който те обича и който ще се грижи винаги за теб.
Хуана се втренчи в нея, сякаш я смяташе за луда. Ако Люк Мейджърс я беше пожелал, тя никога нямаше да се опита да напусне леглото му.
Беше късно следобед, когато Джак се срещна с шериф Халоуей в кабинета му. Настроението му беше мрачно. Единственото нещо, което бе успял да постигне през изминалите две седмици след бягството на бандитите от затвора, беше, че бе дал на Джеси парите, които Люк дължеше за данъците върху ранчото. От Люк и Джеймсън нямаше никакви новини. Раздразнението му беше достигнало връхната си точка, но той нямаше друг избор, освен да стои в града и да чака. Това изобщо не му се нравеше.
— Да си чул нещо ново за Харис? — попита Джак шерифа.
— Нищо добро — отговори Халоуей. — Говорих с доктора миналия ден и той каза, че Джонатан имал силна треска и често губел съзнание.
— Как се справя жена му? — Джак не можеше да спре да си мисли за Елизабет Харис. Той не можеше да забрави колко отчаяна бе изглеждала тя онази нощ, когато бе искала да се види с мъжете, които бяха застреляли съпруга й. Тя беше красива жена и не заслужаваше онова, което се беше случило с нея.
— Според доктора тя почти не се отделяла от леглото на Джонатан.
— Тя е страхотна жена.
— Искаш ли да минеш през тях и сам да видиш как е Джонатан? Не знам колко ще бъде в състояние да ни разкаже той, когато състоянието му се подобри, но ще бъде интересно да чуем какво има да ни каже за участието на Мейджърс в цялата тази работа.
— Много. Ако ти потрябвам за нещо, след като мина през Харис, ще се върна в хотела.
Джак излезе от кабинета на Халоуей и тръгна към дома на семейство Харис.
Когато изкачи няколкото стъпала, които водеха към входната врата, той свали шапката си и почука на вратата.
— Рейнджър Логан, толкова се радвам да ви видя — поздрави го Елизабет.
— Добър вечер, госпожо Харис.
Тя приглади нервно косата си, докато излизаше навън, за да говори с него.
— Имате ли някакви новини? Открихте ли бандата?
— Още не, госпожо, но не се тревожете. Ще ги намерим. Когато всичко това свърши, Ел Диабло ще увисне на въжето.
Елизабет потръпна от решителността, която се долавяше в тона му.
— Благодаря.
Погледите им се срещнаха и за миг той се почувства като омагьосан. Тя беше толкова уязвима и красива. Причината за посещението му при нея го върна към действителността.
— Дойдох да видя как е съпругът ви. Има ли някаква промяна в състоянието му?
Тя кимна и се усмихна леко.
— Треската му спря вчера следобед. Състоянието му е много по-добро.
Джак се зачуди защо тя не изглеждаше твърде щастлива.
— Знаете ли кога ще бъде достатъчно силен, за да поговори с мен? Много е важно да чуя какво има да ми каже за обира.
— Можете да говорите с него веднага, но той се изморява бързо.
— Благодаря.
— Трябва обаче да ви кажа едно нещо.
Джак я погледна въпросително.
— Докторът си тръгна преди малко повече от час. Сега, след като състоянието на Джонатан се подобри, той успя да го прегледа основно. Куршумът е засегнал гръбначния му стълб. — Тя замълча, задавена от емоциите си. — Съпругът ми е… парализиран… Той ще прекара остатъка от живота си в инвалидна количка. — Очите й се напълниха със сълзи, а на лицето й се изписа страдание.
— Съжалявам. — Той почувства непреодолимо желание да протегне ръка, да я прегърне и да й каже, че все някак ще успее да оправи нещата. Но не можеше да го направи.
— Вие нямате никаква вина. — Тя се обърна настрани, за да прикрие мъката си. — Само че Джонатан е толкова ядосан. Той ми каза, че предпочитал да бъде мъртъв, отколкото да живее като половин човек.
Джак докосна нежно рамото й.
— Сигурен съм, че не го е мислил. Той има толкова много причини, за които си струва да живее.
При тези негови думи тя се обърна и го погледна с блеснали очи. Когато отново заговори, тонът й беше смекчен.
— Той е в спалнята ни. Можете да говорите с него там.
Тя го отведе в спалнята и бавно отвори вратата.
— Джонатан, рейнджърът, за когото ти говорих, е тук. Рейнджър Логан иска да говори с теб за обира.
Джонатан Харис лежеше върху широкото легло. При звука на гласа й той обърна само главата си и погледна към вратата. Лицето му беше пепеляво, но погледът му бе твърд.
— Радвам се, че сте по-добре, господин Харис.