— Сигурно го е повалил в безсъзнание, за да не привлече вниманието на някого, ако стреля — предположи Хадли.
Шефът се втренчи ядосано в Съли.
— Следващия път не се доверявай на никого. Погрижи се лично. Засега дръж Мейджърс под око, за да видим какво е намислил.
Съли беше унижен и ядосан.
— Не се притеснявай. Ще го направя.
Хадли не трепна пред упреците на шефа си. Ел Диабло им беше наредил да не оставят свидетели след себе си, но нещата се бяха развили толкова зле, че те не бяха имали друг избор, освен да побягнат. Следващия път, когато планираха някой голям удар, трябваше да предвидят всички възможности.
— Няма да се повтори.
— Дано да е така. Ако правите такива грешки твърде често, ще започнем да губим хора.
— Какво става в Дел Фуего? Какви са наградите?
Ел Диабло разказа на Хадли новините от града и останалите го изслушаха внимателно.
— След убийството на шерифа и заместника му и раняването на Харис целият град се е вдигнал на оръжие. Засега не е безопасно да опитвате нещо там — посъветва ги водачът. — Просто си стойте в лагера и дръжте Мейджърс под око. Не съм сигурен дали все още можем да му се доверим напълно. Всички свидетели се кълнат, че той е застрелял Харис, и целият град е убеден, че той е застрелял и шерифа.
— Аз никога не бих му се доверил — вметна Съли.
Ел Диабло никога не обръщаше голямо внимание на мнението на Съли. Той беше един от най-злите членове на бандата, но определено не беше един от най-умните. Неговите преценки се основаваха само върху това, дали харесваше някой човек, а не дали той би бил от полза за бандата.
Люк Мейджърс беше многообещаващ член. Той беше бърз стрелец и репутацията му беше широко известна. Самото споменаване на името му беше достатъчно да паникьоса някои хора. Това се харесваше на Ел Диабло. Колкото повече хора изпитваха ужас от него, толкова по-лесно щеше да бъде на хората му да вземат онова, което искаха.
— Твърде рано е да сме сигурни по отношение на него. Затова искам да го държите под око. Наблюдавайте с кого говори и какво прави. Той може да създаде неприятности, но от друга страна може да се окаже точно човекът, от когото се нуждаем.
— Ние не се нуждаем от него! — възрази Съли. — Той за малко не уби Карсън и Джоунс по време на обира!
— Понякога за всяко нещо, което се случва, си има причина.
— И каква причина може да има Люк Мейджърс да се присъедини към нас? Просто трябва да ми позволиш да го застрелям в гръб, когато се върнем в лагера и да забравим за него.
Ел Диабло го изгледа гневно.
— Казах, че той може да се окаже човекът, от когото имаме нужда.
В тона му имаше заплашителна нотка, която накара Съли да отстъпи.
— О, няма за какво да се ядосваш. Съли просто ревнува от Мейджърс — намеси се Карсън. — В Ел Трахар имаше една жена, на която Съли беше хвърлил око, но Мейджърс го изпревари и му я отне.
— Позволил си похотта ти към някаква жена да се отрази на преценката ти? — Ел Диабло изгледа Съли с унищожителен поглед. — Един мъж трябва да се контролира и да владее емоциите си, ако иска да язди за мен.
Съли погледна ядосано Карсън, преди да отговори на шефа си.
— Тази беше различна. Тя беше една от онези проповеднички, които разправят глупости за спасението на душите. Беше прекалено надута и аз исках да й покажа какъв е истинският живот.
Ел Диабло смяташе, че Съли е скучен. Някой ден Съли щеше да създаде големи проблеми на бандата със склонността си към безумно упорство, когато се ядосаше.
— Запомни едно нещо, Съли — тази проповедничка е жена като всички други. Забавлявай се с момичетата в кръчмата, но не се опитвай да отнемеш жена от Люк Мейджърс, ако ти е мил животът. Не ми се иска някой ден да науча, че сме те погребали.
Съли се почувства обиден.
— Мога да се справя с Мейджърс по всяко време!
— Можеш да си мислиш колкото си искаш как ще се справиш с него, но на твое място не бих се опитал да приложа мислите си на практика. Той е изключително опасен човек. На твое място щях да се държа много внимателно с него.
Съли беше ядосан, но знаеше, че не е здравословно да се противопоставя на шефа. Той щеше да си изработи план и да го приложи, когато му дойдеше времето.
— А сега да поговорим за работа. — Ел Диабло погледна към Хадли. — Във форта скоро се очаква пратка карабини. Все още не знам точната дата. Ще ви уведомя веднага щом я науча.
— А дотогава?
— Дотогава не се показвайте, оставете Мейджърс да си мисли, че е един от нас, и изчакайте да видите какво ще се случи. Ще се свържа с вас веднага щом получа някаква поточна информация.
С тези думи Ел Диабло ги напусна. Хадли, Съли и останалите останаха да го гледат как се отдалечава към Дел Фуего. Беше късно през деня, така че те решиха да останат да лагеруват на същото място и да се върнат в каньона на следващия ден.