— Предполагам, че ще се наложи да се скатаем за известно време, а, Съли? — подметна Хадли.
Бандитът изгледа другарите си с изпълнен с омраза поглед.
— Ще се скатая, но не и преди да съм разбрал какво е намислил Мейджърс. Шефът каза да го държим под око и аз смятам да направя точно това. И ще пипна онази негова кучка. Сестра Мери ще бъде моя. Почакайте и ще видите.
— Защо все още я искаш? Той вероятно е спал с нея поне една дузина пъти досега.
Тази мисъл вбеси Съли.
— Само защото е спал с нея, не означава, че тя е имала истински мъж. Има много неща, на които мога да я науча. Да видим дали ще й хареса да бъде обладана от дявола след всичките й приказки за бог и за спасение. — Той се изсмя високо.
В каньона всички се бяха събрали край огъня за вечеря. Коди помагаше на Хуана и на още няколко жени да сервират храната. Без да забравя ролята си, тя изчака, докато всички получиха порциите си, след което извика на висок глас:
— Трябва да се помолим, преди да се нахраним. Онези, които бяха най-близо до нея, я изгледаха, сякаш беше откачила. На нея не й пукаше.
— Господи, благослови храната, която си ни дал.
Един от бандитите си изхили.
— Господ не ни е осигурил тази помия. Сам отиде на лов днес следобед. Той осигури храната.
— Пази ни, господи, и не води нас в изкушение. Амин — завърши тя.
Повечето от присъстващите не й бяха обърнали никакво внимание и бяха започнали да се хранят. Само няколко жени и деца я бяха слушали внимателно. Коди не можеше да не се запита какъв живот щяха да имат децата, които щяха да израснат на това място. Мисълта за това я плашеше. Искаше й се да можеше да направи нещо, за да подтикне жените и децата да променят начина си на живот, но не знаеше как точно да го направи.
Тя сложи храна в чинията си, взе си чаша кафе и отиде да седне до Люк.
— Утре е неделя — каза му тя.
— Е, и?
— Трябва да стана рано, за да отслужа неделната литургия — обясни тя.
— Не говориш сериозно, нали? — Той я изгледа недоверчиво.
Коди се вцепени, както подобаваше на сестра Мери.
— Говоря съвсем сериозно. Решена съм да го направя. Ако някой се нуждае да чуе божието слово, то това са точно тези хора. Оглеждал ли си се наоколо? Ти живееш в свърталище на крадци и убийци. А децата…
— Грешиш, ако си мислиш, че тези хора желаят да бъдат спасени. Те са тук, защото са искали да бъдат тук. Те са свободни да отидат където и когато пожелаят. Никой не стои тук против волята си.
Коди го изгледа продължително.
— Може би никой от тях не стои тук против волята си, но аз положително не съм тук по собствено желание. Може би някои от останалите жени са се озовали на това място по същия начин, по който и аз, и когато им е било позволено да си тръгнат, вече е било твърде късно да се върнат към предишния си начин на живот.
Люк усети упрека в думите й, но нито за миг не съжали за постъпката си.
— Ако не те бях довел тук, сега може би нямаше да бъдеш между живите. Сигурно е обаче, че Съли щеше да те е изнасилил, а може би и от някои от другите.
— Откъде си сигурен в това? Можеше просто да тръгнеш и да вземеш Съли със себе си. Можеше да ме оставиш зад себе си да продължа да живея живота си.
Люк усети леко чувство за вина, но не му обърна внимание.
— Ако изобщо щеше да имаш какво да живееш. Хора като Съли не се спират пред нищо, когато решат, че са били обидени или унижени.
— Унижени? — повтори гневно тя. — Ще ти кажа какво е унижение! За мен е унижение да държа главата си вдигната, когато всички в този лагер смятат, че съм твоя жена!
Люк се разсмя, след което я попита тихо:
— Това наистина ли е толкова ужасно? Имам предвид да бъдеш моя жена.
При тези думи Коди го погледна в очите. Очилата й бяха единственото нещо, което я спаси да не покаже объркването си. Тя успя да се скрие зад дебелите им лещи.
— Отдавна съм решила да водя непорочен и морален живот. Трудно е да се държа с достойнство, когато всички смятат, че съм…
— Разбрах те — прекъсна я той, защото не искаше да я чуе да изрича думата курва или уличница. Такъв език не й подхождаше. — Искам обаче да обмислиш нещо. Искам да си представиш какво щеше да се случи с теб, ако не те бях довел тук, ако те бях оставил и ако Съли беше успял да те докопа. Искам да си помислиш върху това, когато си легнеш. Помисли си как щеше да ти помогне твоят приятел Дебнещия призрак, когато беше повален в безсъзнание. Сънувай това. Струва ми се, че сънят ти няма да бъде много спокоен.