Люк се изправи и се отдалечи. Докато го гледаше, Коди забеляза, че Хуана тръгва след него. Другата жена го повика и той спря да поговори с нея. След това двамата продължиха да вървят заедно.
По някаква необяснима причина на Коди не й се харесваше това, че Люк тръгна с Хуана. Тя си каза, че би трябвало да се радва, че той я беше оставил на мира. Вместо това обаче се ядоса. Коди стана и влезе в къщата.
Вече се здрачаваше и тя запали единствената лампа, която се намираше на масата. Вбесена, тя се огледа около себе си. Коди знаеше, че най-добрият начин да се успокои, беше да поработи усилено, а стаята беше мръсна. Тя се зае да почисти, като започна с одеялото. Изнесе го навън, изтупа го и съжали, че не разполага със сапун и вода, за да го изпере.
Работата я накара да си спомни за дома. Обикновено се опитваше да не мисли за семейството си по време на работа. Коди не искаше да рискува вниманието й да бъде отвлечено от мисли за малките й брат и сестра и за леля им, която се грижеше за тях, докато Коди я нямаше. Но този случай се беше оказал толкова сложен, че нямаше как да не мисли за тях. Тя никога през живота си не беше попадала в такава ситуация.
Коди внесе одеялото обратно в стаята и измъкна дюшека, за да изтупа и него.
Когато се измори и гневът й намаля, тя се усмихна мрачно. Дюшекът беше издържал жестоките й удари, но все още не беше достатъчно чист. Тя го замъкна обратно в къщата и се зарече да намери начин през някой от следващите няколко дни да го провеси да се проветри на слънцето. Коди оправи леглото и приглади одеялото върху дюшека.
Тя се почувства изтощена, както ставаше винаги когато се освободеше от гнева си, но все още чувстваше нужда да се изкъпе. Беше минало твърде много време от последния път, когато бе имала възможност да се измие. Тя взе кофата, която беше оставена до вратата, и я замъкна в средата на помещението. Люк, изглежда, беше изчезнал някъде с Хуана и това я устройваше, защото щеше да й осигури спокойствието, което й беше необходимо. Тя затвори вратата след себе си.
Коди бе намерила парче сапун в стаята и изгаряше от нетърпение да се почувства отново чиста, макар да знаеше, че не може да си позволи да се съблече, за да се изкъпе. Тя не искаше да остане уязвима за някой, който можеше да нахълта внезапно в къщата, и затова разкопча роклята си и я плъзна надолу по раменете, след което започна да се мие. Хладната вода върху кожата й я накара да се почувства божествено и въпреки че сапунът беше груб, чистотата, която й даваше, беше прекрасна. Тя въздъхна доволно.
Люк беше изтърпял компанията на Хуана възможно най-дълго, защото това му бе дало възможност да се отдалечи от сестра Мери. Фактът, че тя можеше да го накара да се чувства виновен, го тревожеше, а това, че не можеше да спре да мисли как я беше целунал, го тревожеше още повече. Люк знаеше, че не изпитваше физическо привличане към нея. Нямаше начин. Тя беше проповедничка. Но целувката с нея бе пробудила в него нещо, което той не можеше да проумее.
Люк се опита да анализира чувствата си. Знаеше, че тя не беше красива, но когато я беше внесъл в дома си и бе освободил косата й, тя му се бе сторила почти красавица. Несъмнено беше девствена и той дори не трябваше да си помисля да я докосне, но споменът за прегръдката им отказваше да бъде пропъден.
Въпреки проблемите, които му беше създала, Люк трябваше да признае, че беше доволен, че я беше спасил. Тя не знаеше нищо за мъжете и той искаше да я запази такава, докато не успееше да я измъкне в безопасност извън лагера и да я върне към истинския й живот.
Люк се отдалечи доста, докато вървеше с Хуана. Беше му забавно да наблюдава как тя го насочва по-далеч от къщата му и от сестра Мери. Люк знаеше, че Хуана щеше да се опита да го примами в дома си и да го вкара в леглото си, но той отиде с нея в къщата й само за да вземе едно одеяло. Когато си тръгна, без дори да я целуне, вече се беше стъмнило и тя му беше ядосана.
Когато се приближи до къщата си, Люк си пое дълбоко дъх. Беше изморен и изобщо не му се искаше отново да спи на пода. Всъщност той би предпочел леглото си в ранчото, но нямаше да може да се наслаждава на този лукс, преди да успее да разкрие самоличността на Ел Диабло.
Той стигна до къщата и понечи да отвори вратата, но се спря, когато тя се открехна леко. Онова, което видя, го накара да застине на мястото си. Той стоеше там, не знаеше какво да прави и попиваше с поглед прекрасната гледка.
Люк не можеше да повярва, че ангелът, който стоеше пред него, беше същата онази жена, която бе смятал за грозна. Тя беше обърната с гръб към него. Роклята й беше плъзната до кръста и въпреки че не беше свалила комбинезона си, красотата на бялата й кожа беше оголена пред жадния му поглед. Косата й все още беше събрана на тила, но той забеляза грациозния й врат, върху който светлината от лампата хвърляше златисти отблясъци. В това положение сестра Мери му приличаше на опитна прелъстителка.