Тялото на Люк реагира незабавно на красотата й. Още малко и той щеше да нахълта в стаята и да се възползва от мига. Щеше да я прегърне, да я отнесе в леглото и да я…
И тогава той я видя. Там, на леглото, голяма колкото живота…
Нейната библия.
Люк не можеше да повярва, че почти се беше самозабравил. Той овладя плътското си желание и се обърна с гръб към дома си. Обзе го отвращение от самия себе си. Само един поглед към нея го беше изкушил да вземе онова, което тя не му предлагаше. Той се отдалечи малко и застана в тъмнината, втренчен в нощта, докато възбудата не напусна тялото му.
Люк изчака известно време, преди да се върне в къщата. Този път се постара да вдигне шум, докато се приближаваше. Люк не можа да определи дали изпита облекчение, или съжаление, че когато влезе в къщата, сестра Мери вече си беше легнала.
— Много рано си легнала.
— Утре е неделя. Трябва да стана рано.
— Наистина ли смяташ да проповядваш утре сутрин?
— Трябва. Това е моето призвание. Ако аз не говоря пред тях, кой ще го направи?
Люк изсумтя от другия край на стаята.
— Имаш друго одеяло? — забеляза тя.
— Хуана ми даде едно от нейните.
— Радвам се, че повече няма да ти бъде неудобно заради мен.
— Не можеш да си представиш какви неудобства ми създава присъствието ти — изръмжа той на себе си, докато изгасяше лампата преди да легне на пода.
Коди го наблюдаваше как се движи из стаята. Той изглеждаше много красив и тя преглътна със затруднение, когато си спомни как се бе чувствала, когато устните му се бяха впили в нейните и как силно бе туптяло сърцето й, докато той я беше прегръщал.
Тя си напомни, че Люк Мейджърс беше стрелец. Той беше убил шерифа и беше стрелял по Харис. Нейната задача беше да го залови и предаде на властите, а не да отстъпи пред магията, която той беше хвърлил върху нея. Коди се обърна и придърпа одеялото чак до брадичката си.
— Лека нощ — каза тихо тя.
Той изсумтя в отговор. Нощта беше много дълга.
Глава единадесета
— И рече господ: „Елате при мен като малки деца.“ Коди изнасяше службата си пред няколко от жените и три малки деца, които седяха в краката й. Тя държеше библията пред себе си, за да могат всички да я виждат.
— В библията е събрана истината за света. Не е необходимо да търсите истината по-далеч, за да водите щастлив живот. Има десет заповеди, които ръководят цивилизованите хора — каза тя и започна да ги изброява, като наблегна най-вече върху „не кради“ и „не убивай“.
— Бог обича всеки един от нас, но ние трябва да се стремим да заслужим любовта му. Ние никога не можем да спечелим любовта му. Трябва да изберем да му се подчиняваме, защото искаме, защото така е правилно.
Тя вдигна очи и забеляза, че Люк я гледаше. Коди не спря, а продължи да говори.
— Единствено ако живеем както ни повелява божието слово, можем да намерим истинското щастие. Всички отговори на вашите проблеми могат да бъдат намерени тук. — Тя докосна благоговейно библията. — Тук трябва да сложите вярата си.
— Елате напред, братя и сестри, за да изповядате греховете си. Бог прощава на онези, които се променят — подкани ги настойчиво тя. Изражението й беше любезно, не осъждащо, а изпълнено с разбиране и обич. — Бог вижда всичко и прощава на онези, които се разкайват искрено. Елате и поемете божията прошка със сърцата си.
Коди наведе глава и зачака. Едно момченце изтича напред и я дръпна за полата. Тя коленичи пред него и взе едната му ръка в своите. След това го заговори тихо и нежно.
Люк стоеше и я наблюдаваше; когато тя започна да говори с детето, той едва успяваше да долови думите й.
— Как се казваш? — попита Коди.
— Карлос.
— Бъди благословен, Карлос. — Тя усещаше, че на момчето му беше неудобно, че разговаря с нея, и реши да го окуражи. — Какво искаше да ми кажеш? Важно ли е?
Той кимна.
— Ядосах се на Естебан и му откраднах оловния войник.
— По-добре ли се почувства, когато го открадна?
— За малко. — Той не лъжеше.
— Защо ми казваш това?
— Защото ти каза, че да се краде е лошо.
— Така е. Играчката още ли е у теб?
— Да, сестра Мери — призна момчето и сведе поглед, обзето от чувство за вина.
— Тогава я върни на Естебан и му кажи, че съжаляваш. Кажи му, че повече няма да крадеш. Можеш ли да направиш това?
Карлос преглътна тежко.
— Няма да бъде лесно.
— Кое? Да му кажеш, че съжаляваш или да не крадеш повече?