— И двете — отвърна унило той.
— Понякога е много трудно човек да бъде добър — каза му Коди. — Но наградата за това е много по-голяма отколкото можеш да си представиш. — Тя го погали по бузата. — А сега върви и направи каквото трябва. Ще се гордееш със себе си, а и майка ти ще се гордее с теб.
Тя вдигна очи и погледна жената, която ги наблюдаваше внимателно.
— Твоят Карлос е добро момче. Той е късметлия, че има майка, която го обича, колкото го обичаш ти.
— Благодаря, сестра Мери.
Момчето изтича да върне играчката и майка му тръгна след него.
Коди зачака. Никога през живота си не беше попадала в такава ситуация и не беше сигурна какво трябваше да очаква. Мъжете, които се бяха мотали наоколо по време на проповедта й, не се осмеляваха да я заговорят и това не я изненадваше. Поне беше успяла да убеди децата, че говореше истината. Тя погледна към Люк и откри, че той все още стоеше на мястото си и я наблюдаваше.
— Ако няма повече изповеди, службата за днес приключи. Наслаждавайте се на красотата на божията неделя. Пазете словото му в сърцата си и избягвайте злото. Правете това и вечният живот ще бъде ваш. Така каза господ. — Тя вдигна библията така, че всички да я видят. — Бог да ви благослови.
Тя напусна групата и се отправи към къщата на Люк.
— Хубава проповед, сестра Мери — похвали я Люк, докато се приближаваше небрежно към нея. Той се изравни с нея и тръгна в същата посока. Тя излъчваше някакво спокойствие, което го караше да й се възхищава, а и нежността, с която тя се бе държала с децата, беше достойна за уважение.
Коди го изгледа.
— Ако бях наистина добра, щях да успея да те убедя да изповядаш греховете си и да освободиш душата си.
— Мислиш, че имам нужда от изповед, така ли? — ухили се той, като се престори на изненадан.
— Ако всичко, което съм чувала за тази банда, е вярно, да, ти имаш нужда да прочистиш душата си. Трябва да разголиш най-дълбоките си, най-тъмните си тайни и да потърсиш опрощение.
Усмивката на Люк беше опустошително съблазняваща.
— Не мисля, че си достатъчно възрастна, за да ми бъдеш отец изповедник.
Коди се подразни, когато откри, че се изчервява отново.
— Чувала съм доста тъжни истории през живота си.
— Ами ако ти кажа, че не съм направил нищо, което да трябва да изповядвам? — подкачи я той.
— Тогава ще си помисля, че трябва да се поработи върху съвестта ти — отвърна тя. След това добави по-сериозно: — Ако някога почувстваш нужда да се изповядаш, аз съм винаги готова да те изслушам.
— Но, сестра Мери, аз съм невинен като новородено бебе. — В сините му очи се долавяше насмешка.
Тя се спря и го погледна право в очите.
— Какво правиш тук тогава?
Той сви рамене.
— Това място е също толкова добро колкото и всяко друго — отговори загадъчно Люк. — А ти, сестра Мери? Защо пътуваш от град на град, без да пускаш корени никъде, без да се задържаш дълго, за да започнеш свой живот? Защо нямаш съпруг и деца?
— Защото имам призвание. Баща ми ме караше да се вслушвам в сърцето си и аз не мога да отрека, че имам нужда да върша тази работа. — За пръв път думите й към него изразяваха пълната истина, а не умело прикрити полуистини.
— А какво ще кажеш за своите изповеди? Някога признавала ли си прегрешенията си пред някого?
— Изповядвам прегрешенията и греховете си пред бога, но пред теб ще призная, че моята слабост, моето най-голямо прегрешение е нуждата да видя справедливостта да възтържествува на този свят. Искам всеки да си получи заслуженото. За съжаление, онова което искам, и онова, което става по света, често са две напълно противоположни неща. — Тя се вгледа в чертите на лицето му и се запита как Люк Мейджърс беше станал убиец. Той изглеждаше толкова добър.
Твърдеше се, че Люк беше убил невъоръжен шериф. Дори само този факт трябваше да я изпълни с вечна омраза към него. Твърдеше се, че той беше застрелял и банкера по време на обира. Но в него имаше нещо, което караше тези обвинения да й се струват неверни. Той се беше държал любезно и с уважение с нея. Беше я спасил от Съли, когато бе могъл да я остави да се справя сама с бандита. Защо? Тези негови действия не се вписваха в онова, което й беше казано за бандата и за Мейджърс.
Тогава Коди си спомни момента, в който Съли го бе предизвикал, когато Люк я беше качил на коня си. Тя си спомни студенината, която бе лъхала от Люк, и стоманената нотка в гласа му. Спомни си напрежението, което беше излъчвало тялото му и готовността му да убие противника си. В този момент той се беше превърнал в стрелеца, за когото тя беше чувала толкова много, но защо бе проявил такава загриженост за нея? Нещо не се връзваше и за първи път, откакто бе тръгнала по следите му, Коди се усъмни във вината му. Люк Мейджърс беше озадачаващ, объркващ мъж, а Коди не си падаше по загадките. Тя обичаше да получава отговори.