— Какво е най-голямото ти прегрешение, Люк? Къде е слабото ти място? В какво най-много се нуждаеш от помощта на бога? — Тя се надяваше да получи честен отговор.
Той, изглежда, се беше вглъбил в разговора им и на нея й се искаше да научи колкото можеше повече за него.
Люк я погледна и забеляза откровеността, изписана на лицето й. Последното нещо, което му трябваше, беше тя да започне да си пъха носа в живота му. Той се усмихна. Погледът му беше определено похотлив, докато отговаряше:
— Казвам ти, момиченце, ушите ти още не са готови да чуят за слабостите ми. Особено за онази, която имам към малките девствени проповеднички като теб.
— О! — Тя се втренчи в него, очите й се разшириха, а гърлото й пресъхна. За миг Коди забеляза в погледа му искрица желание, която беше способна да изпепели душата на всяка жена. Тя знаеше, че той й се подиграва, че просто я дразни, за да я принуди да млъкне, но погледът му накара сърцето й да затупти по-бързо.
Коди стисна още по-здраво библията си, за да попречи на ръцете си да се разтреперят. Люк Мейджърс определено беше достоен противник и в този миг Коди изпита благодарност, че беше предрешена като проповедничка. Ако се беше изправила срещу него в ролята на самата себе си, тя не беше сигурна, че би била в състояние да се справи с него. Тази мисъл я изплаши и развълнува едновременно. По тялото й се разля топлина и тя усети как бузите й пламват.
— Господине, вие не сте джентълмен — каза тя и се обърна, за да не гледа омайващите му очи.
— Вие сте много проницателна в преценката си за хората, сестра Мери. — Люк се разсмя. Той се бе забавлявал да наблюдава изражението й, когато тя беше осъзнала за какво намекваше той. Истината беше, че реакцията й беше възбуждаща. Жените, с които бе свикнал той, не знаеха как да се изчервяват. Пламналите бузи на сестра Мери бяха приятно напомняне за по-нежната страна на живота.
За да се избави от по-нататъшно неудобство, Коди тръгна бързо пред него. Подигравателният му смях все още звучеше в ушите й, когато тя влезе в къщата.
Раздразнението се беше превърнало в ежедневие за Джак Логан, докато стоеше в Дел Фуего и чакаше. Той беше човек на действието и съвсем не му беше лесно да не прави нищо, освен да чака новини от Люк или Коди Джеймсън. Джак знаеше, че търпението беше най-големият му съюзник, но с всеки изминат ден му ставаше все по-трудно да издържа на очакването. Планът, който беше задействал в нощта, когато бе привлякъл Люк на своя страна, можеше да донесе много по-големи резултати, отколкото Джак беше мечтал — ако всичко се развиеше според него. Но той все още нямаше представа какво ставаше и това го подлудяваше.
Джак излезе от хотела и тръгна да се срещне с Халоуей. Той не бе вървял много, когато чу две жени да говорят зад гърба му.
— Те не направиха нищо, Керълайн! Нищо. Изпратиха онзи рейнджър тук, за да помага, но и той не е направил нищо. Ако беше жив, Сам вече щеше да ги е тикнал зад решетките. — Последва кратка пауза и остро вдишване на въздух. — Виж, това е той. Това е рейнджър Логан. Страхливец!
Това накара Джак да спре и да се обърне и той се озова лице в лице с разгневената Сара Грегъри.
— Удивително е, че имаш смелостта да ме гледаш в лицето! — Сара нарочно се опитваше да го обиди.
— Сара, не трябва да говориш така — опита се да я успокои Керълайн.
— Добър ден, госпожо Грегъри — каза Джак, докосна периферията на шапката си и тръгна към нея. — Госпожо. — Той кимна на другата жена.
— Рейнджър Логан — каза хладно Сара. — Имате ли някакви новини за убиеца на съпруга ми? Открихте ли вече този ужасен Люк Мейджърс?
— Не, госпожо — отвърна учтиво той, тъй като разбираше раздразнението и болката й. — Но правим всичко по силите си.
— О, това го виждам и сама — отвърна саркастично тя. — Затова двамата с Фред се мотаете из града и чакате Мейджърс сам да дойде тук и да се предаде.
— Госпожо Грегъри, няма доказателства, че Люк Мейджърс е убил съпруга ви.
— Разбира се, че той го е убил! Нали той е застрелял Джонатан?
Докато стоеше и гледаше Сара Грегъри, Джак си спомни защо се намираше в Дел Фуего и чакаше.
— Искаме справедливостта да възтържествува.
— Виждам. Затова седите тук по цял ден, докато онези убийци се разхождат на свобода, а съпругът ми лежи в гроба си! Защо не търсите убийците? От какво се страхувате?
— Сара, ти не мислиш онова, което казваш — обади се един тих глас иззад Джак.