Той знаеше, че положението можеше да се влоши след завръщането на Съли. Люк не беше уверен колко дълго щеше да успее да задържи бандита далеч от нея, без да се сбие с него. Единствената му надежда беше да изведе сестра Мери от лагера колкото се можеше по-бързо, без да предизвика подозрение, след което отново да се върне към опитите си да разкрие самоличността на Ел Диабло.
Един от часовите извика, че се приближават ездачи, и Люк почувства прилив на енергия. Той погледна към сестра Мери и забеляза, че Хуана се беше присъединила към нея.
Хуана му хвърли един поглед, видя го, че гледа към нея, и му се усмихна подканващо. Люк се усмихна леко в отговор, тъй като не искаше да я окуражава. Тя беше опасна жена и той не би легнал с нея дори ако сестра Мери не беше в лагера.
Люк обичаше откровените жени, които казваха истината, които бяха нежни и не познаваха измамата. Стигаха му лукавството и лъжите на Клариса. Ако щеше да прекарва времето си с някоя жена, то тя трябваше да бъде честна и откровена. Той предполагаше, че точно затова харесваше сестра Мери въпреки проблемите, които тя му създаваше. Тя беше напълно честна жена, а това беше рядкост.
Люк стана от мястото си и тръгна към ръба на каньона, откъдето можеше да види ясно групата, която се приближаваше към лагера. Той преброи ездачите с надеждата, че Ел Диабло може би беше дошъл с тях. Но надеждата му не се оправда.
Когато бандитите приближиха, жените се втурнаха да ги посрещнат. Хуана изтича до Съли и го прегърна. Той я целуна дълбоко и я повлече към къщата си. Останалите мъже бързо изчезнаха със своите жени.
Люк видя, че сестра Мери се приближава предпазливо към него. Тя носеше един вързоп, който той не бе виждал досега, както и едно сомбреро.
— Какво е това? — попита я Мейджърс.
— Дрехите ми бяха твърде мръсни и реших да ги изпера, а Мария ми даде назаем тези, докато моите изсъхнат. — Тя вдигна чифт панталони и една мъжка риза.
— Ще обуеш панталони? — попита той удивен, че тя дори беше посмяла да си помисли за това.
— Господ ми ги даде, а тъй като чистотата е дар божи — отвърна усмихнато тя и сви рамене, — помислих, че може да спя с тях, докато роклята ми изсъхне.
Люк се опита да си я представи в мъжките дрехи и се ухили.
— Това определено ще бъде голяма промяна.
— Трябваше да направя нещо. Никога през живота си не съм прекарвала толкова дълго време без чисти дрехи.
Едва тогава Люк осъзна колко мръсни бяха неговите собствени дрехи.
— Щом си толкова въодушевена, можеш да изпереш и някои от моите неща.
На Коди й беше ужасно трудно да се въздържи да не му каже какво може да направи с дрехите си. Тя обаче си напомни, че трябва да играе ролята си.
— Хубаво е, че те е грижа за чистотата. Една баня определено ще ти се отрази добре.
— А искаш ли да ми помогнеш да се изкъпя? — подкачи я той.
— Уверена съм, че можеш да се справиш и сам с това, но ако имаш нужда от помощ, мисля, че ще успея да убедя Хуана да ти помогне — отвърна тя и Люк се намръщи.
— Няма да бъде необходимо.
— В къщата има сапун, ако решиш да го използваш.
— Ще запомня това.
— Мейджърс! — Гласът беше на Съли, който беше излязъл от дома на Хуана и закопчаваше панталоните си.
— Остани тук — нареди Люк на сестра Мери и тръгна към Съли.
— Но аз трябваше да поиграя с някои от децата… — започна да възразява тя, но той я стрелна с поглед, който я накара да млъкне.
Люк отиде до мястото, на което го чакаше бандитът. Съли изглеждаше доста самодоволен.
— Хуана ми каза, че проповедничката те задоволявала — започна Съли.
— Така е — отвърна мрачно Люк.
Съли го огледа с омраза и тъкмо щеше да каже нещо, когато се появи Хадли.
Хадли беше забелязал, че двамата са заедно, и беше помислил, че може би назряваха неприятности.
— Срещнахме се с Ел Диабло, Мейджърс.
— Знам. Казаха ми, че сте тръгнали към него.
— Ел Диабло каза, че можем да ти вярваме и че вече си един от нас. — Хадли наблюдаваше внимателно Люк, за да види как ще реагира.
Люк се усмихна, когато чу думите му.
— Радваш ли се?
— Много.
— Ел Диабло също се радва. Шефът е доволен, че си избрал да се присъединиш към нас. Един стрелец с твоята репутация ще накара хората още повече да се страхуват от нас и да ни уважават. — Според Хадли реакцията на Люк изглеждаше искрена, но Ел Диабло им беше казал да го държат под око и той смяташе да направи точно това.