— Да, но само ако пеете с мен — отвърна усмихнато Коди.
Двете деца засияха и седнаха до нея на леглото. Те се настаниха близо до нея от двете й страни и тя им запя.
— Хубаво пееш — каза Чика.
— О, благодаря. И ти имаш хубав глас.
— Радвам се, че си тук — каза й Рафаел, като я гледаше, сякаш виждаше ангел.
Коди ги прегърна нежно.
— И аз се радвам, че съм тук. Иначе нямаше да мога да се запозная с вас. — В този миг тя говореше съвсем искрено.
Двете деца се разсмяха и се отпуснаха.
— Ще ни разкажеш ли приказка? Онази за голямата лодка и животните?
Коди се разсмя и започна да им разказва за Ноевия ковчег.
Люк бе пил колкото Съли и Хадли, докато бандитите седяха край огъня и обсъждаха новия план на Ел Диабло. Хуана и останалите жени правеха всичко възможно да накарат мъжете да се почувстват щастливи. Уиски и текила се лееха в изобилие и всички бяха започнали да се напиват.
Хуана отиде до Съли, вкопчи се в него и започна да му шепне всичко, което искаше да направи с него. Той я опипа в продължение на около минута, след което настроението му внезапно се промени и той отблъсна Хуана.
— Искам нещо свежо… не искам жена, която вече е спала с всички мъже в този лагер — заяви той.
— Преди два часа бях достатъчно добра за теб — тросна се тя.
Съли я зашлеви през лицето.
— Но сега вече не си. Къде е тя? — Той се огледа. — Къде е проповедничката? — Погледът му се спря върху Люк.
— Това не ти влиза в работата — отвърна хладно стрелецът.
— О, напротив. Аз я открих първи. Къде я криеш? Вече я държа достатъчно дълго само за себе си. Сега е мой ред.
Люк бе знаел, че този момент ще настъпи. Той се надяваше, че сега останалите ще го подкрепят. Не му се искаше да убива Съли, но трябваше да го задържи настрани от сестра Мери.
— На твое място не бих се тревожил за нея. Тя вероятно се моли за душите ни.
— Не искам да се моли за моята душа. Пет пари не давам за душата си. Искам тя да се помоли за болката, която изпитвам тук. — Той се опипа демонстративно между краката. — Може би ако се помоли за това…
Мъжете се разсмяха на грубостта му.
— Аз ще успокоя болката ти — предложи му Хуана.
Устната й беше сцепена и тя все още усещаше вкуса на кръвта, но не можеше да понесе мисълта, че Съли желаеше проповедничката повече, отколкото желаеше нея.
— Млъквай.
— Знаеш, че мога да те накарам да се почувстваш добре. Знам точно какво обичаш и как го обичаш.
Съли сграбчи ръката й и я изви силно.
— Казах ти да млъкнеш. — Той я блъсна далеч от себе си. — Тази вечер искам да опитам нещо свежо и имам намерение да бъда задоволен.
— На твое място бих приел предложението на Хуана — каза бавно Люк. Погледът му беше студен и заплашителен.
— Писна ми вече от Хуана. Искам проповедничката.
— Вече ти казах веднъж, че което си е мое, си го задържам.
Изречените тихо думи предизвикаха тръпки по гърбовете на бандитите. Около огъня настъпи гробна тишина. Хадли вдигна очи и поклати с отвращение глава, когато видя как Съли е застанал срещу Люк.
— Вече си един от нас и трябва да поделиш своето — подкани го Съли, който се бе концентрирал единствено върху нуждата си да постави високомерната проповедничка на мястото й. Той беше най-подходящият човек за тази работа и можеше да я научи на някои неща, които тя никога нямаше да намери в библията си.
— Ти май не ме чу, Съли — повтори Люк. — Аз не деля нищо свое. Нито коня, нито оръжието, нито жената си.
— Ах, ти… — Съли посегна към револвера си. Преди ръката му да докосне кобура, Люк вече беше извадил своя револвер и дулото му сочеше към гърдите на бандита.
— Тази вечер съм в добро настроение, иначе вече щеше да бъдеш труп.
— Господа… — Хадли пристъпи между тях. Той се усмихваше, но само защото така искаше да прикрие гнева си към пияния Съли. — Тази нощ е за удоволствия, а не за двубои. Има ли някакъв проблем? — Погледът му се местеше от единия на другия.
— Питай Съли — изръмжа Люк, без да сваля оръжието си.
— Съли?
Съли беше пребледнял, докато бавно отместваше ръката си встрани от кобура. Искаше му се да застреля Мейджърс в корема, да го види как се гърчи на земята и скимти от болка. Искаше да го види мъртъв. Проповедничката го беше унижила, а сега и Мейджърс бе направил същото. Един ден и двамата щяха да му платят за това. Той щеше да ги накара да съжаляват, че се бяха изпречили на пътя му.
— Не, няма никакъв проблем — отвърна мрачно той, като гледаше гневно Люк.
— Добре — каза Хадли.
— Не искам да се доближаваш до сестра Мери — каза Люк на Съли. — Когато си помислиш да го направиш, спомни си какво се случи тази нощ.