Джак погледна към лошата ръка, която държеше, и захвърли с отвращение картите си на масата.
— Излизам.
Той се изправи и тръгна към бара и към мъжа, когото си мислеше, че бе разпознал. Наблюдаваше как стоеше непознатият, как държеше раменете си и усещаше, че този мъж беше Люк Мейджърс. Джак не знаеше какви бяха шансовете двамата с Люк да се озоват в един и същ бар в Остин в една и съща вечер, но се радваше, че това се бе случило. Той бе чакал този момент дълго време.
— Мисля, че те познавам, приятелю. — Джак бе спрял на няколко крачки зад непознатия.
Звукът на плътния глас на мъжа накара Люк да се напрегне. Не за първи път го поздравяваха с тези думи и Люк знаеше, че в тях се криеше едва доловима заплаха. Нещо в гласа на говорещия му се стори смътно познато и това го разтревожи още повече. Този човек беше свързан с миналото му. Внезапно съжали, че бе оставил револвера си в хотела.
— Отскоро съм в града — каза Люк. Той сложи чашата си на бара изключително бавно, като държеше ръцете си далеч от тялото и не правеше резки движения, докато се обръщаше. Не му се искаше мъжът да си помисли, че посяга да извади оръжие.
— И аз така си помислих.
Люк забеляза мъжа с крайчеца на окото си. Той беше висок, строен и тъмнокос. От него се излъчваха власт и авторитет и той носеше револвера си, сякаш оръжието беше част от тялото му. Тъмните му очи се впиха в Люк с пронизваща, предизвикателна сила. След това Люк се озова лице в лице с него и погледите им се срещнаха.
Внезапно непознатият — мъжът, за когото Люк бе помислил, че иска да се бие с него — се усмихна.
— Какво, по дяволите, търсиш в Остин, Люк?
— Джак? — Напрежението и страхът, които бяха обзели Люк, се изпариха, докато стоеше и гледаше приятеля си, когото не беше виждал от войната. — Не мога да повярвам на очите си!
— Нито пък аз!
Двамата се здрависаха, като се тупаха ентусиазирано по гърбовете.
Мъжете в бара въздъхнаха облекчено. За миг всички се бяха уплашили, че ще се случи нещо лошо.
Джак си взе едно питие от бармана и се настани с Люк на една маса в тихо ъгълче. Двамата бяха приятели още от младежките си години в Джорджия. Джак бе израснал в Ривърууд, плантацията, която се бе намирала до Белгроув, плантацията на семейство Мейджърс. По време на войната двамата бяха загубили връзка, а когато Люк се бе върнал у дома си, семейство Логан се бяха преместили да живеят другаде.
— За последен път чух за теб, когато съседите казаха, че си се преместил в Тексас — каза Люк, който все още се усмихваше на неочакваното удоволствие да се види с приятеля си след толкова много години.
— Ето ме тук. — Джак кимна. — От Ривърууд не беше останало нищо. Войниците на Шърман бяха изгорили плантацията. След това чух, че баща ми е мъртъв. — Той замълча за малко, докато си спомняше за тези отдавна потискани в съзнанието му събития. — От всичките ми роднини бяха останали само майка ми, сестра ми Ели и съпругът й Чарлз. Събрахме малкото покъщнина, която все още притежавахме, и се преместихме. Заселихме се близо до Галвестън. Ели все още живее там със семейството си, но майка ми почина преди няколко седмици.
— Съжалявам. — Това не бяха празни думи. Той винаги бе обичал и уважавал госпожа Логан.
— Аз също. За мен домът на Чарлз и Ели е и мой дом, когато съм там, но това не се случва често напоследък. Сега съм рейнджър. А ти? Какво стана с теб след войната? Проверихме какво се е случило с Белгроув и открихме, че плантацията си е все още на мястото. Говорих с Клариса и тя ми каза за майка ти.
Спомените за онова време нахлуха в съзнанието му. Люк отпи голяма глътка от чашата си.
— Брат ми Дан и баща ми не се върнаха от фронта. Двамата се спогледаха с разбиране. Всеки от тях бе видял ужаса на бойните полета и познаваше от личен опит смъртта и опустошението, които беше донесла войната.
— Какво стана с Белгроув и Клариса?
— Когато се върнах, имението вече беше продадено, а Клариса се бе омъжила за човека, който го бе купил. Тя ми каза веднъж, че мечтата й била да бъде господарка на плантацията и, кълна се в бога, тя е направила така, че мечтата й да се сбъдне.
Джак беше изненадан. Той бе мислил, че Клариса обича Люк и ще го чака след войната. Двамата се бяха сгодили, преди Люк да замине за фронта.
— Какво ти каза тя?
— Какво можеше да ми каже? — отвърна с горчивина Люк. — Всичко бе свършило. — Нейното предателство се беше оказало последният удар, прекъснал всичките му връзки със земята, която бе смятал за свой дом. Той бе напуснал Джорджия и никога вече не се беше върнал там.
— И какво правиш оттогава? — попита Джак и измъкна Люк от мрачните му мисли. — Вярно ли е онова, което съм чувал за теб?