— А в какво си най-добър? — попита тя, опитвайки се да насочи разговора в безопасна посока.
— Зависи кого питаш — каза той с мрачна усмивка и тръгна към нея.
Коди трябваше да отметне глава назад, за да погледне нагоре към него. Тя забеляза странните пламъчета в очите му и разбра, че се намираше в много опасна ситуация.
— Ако искаш, мога да изпера ризата ти — предложи Коди. Тя се опита да отмести поглед, но Люк сякаш беше запълнил цялото й полезрение.
— Благодаря. Ризата ми наистина има нужда от пране. Той свали ризата си и я захвърли на малката маса, след което започна да се мие.
— Веднага ще я изпера — каза тя с намерението да изтича до потока и да остане там, докато Люк заспи.
— Не, стой си на мястото. Можеш да го направиш и утре сутринта. — Той си имаше причина да не й позволява да излиза. Съли беше навън.
Коди обаче не знаеше на какво се дължеше забраната на Люк и се ядоса.
— Няма причина да не я изпера сега. Така ще изсъхне до утре.
Люк се обърна и сграбчи китките й, докато тя посягаше към ризата му.
— Казах ти да си стоиш на мястото. — Тонът му беше заплашителен.
Коди инстинктивно разпозна грубото, първично желание, което се четеше в погледа му, и разбра, че се намираше в непознати води. Люк я желаеше. Но заедно с това нещо в женската й природа се пробуди и я накара да се почувства горда, че той я гледаше по такъв начин — нещо, което му отговаряше по същия начин. Коди знаеше, че трябва да се отдръпне, но не можеше. Допирът на ръката му върху нейната сякаш я изгаряше. Тя беше в състояние само да стои и да го гледа, омагьосана от силата и мъжката му красота.
— Аз… — Тя се опита да каже нещо, което щеше да го върне към действителността, но Люк я придърпа към себе си и думите замряха в гърлото й.
Той не се спря, докато тялото й не допря неговото. След това я целуна, без да каже нищо. Той усещаше, че тя трепери и чувстваше разтуптяното й сърце срещу гърдите си. Първоначално целувката му беше нежна, но след малко той я чу да изстенва и не можа да се въздържи. Той я смаза в прегръдките си, устата му се впи жадно в нейната, като търсеше сладостта й, вкусваше я и й показваше колко много я желае.
Коди бе погълната от силата на прегръдката му. Тя бе знаела, че привличането, което изпитваше към него, бе твърде силно, но никога не бе предполагала, че може да бъде нещо подобно на това, което чувстваше в момента. Без защитата на строгата рокля и библията си тя беше безпомощна пред мъжката му сила.
И това й харесваше.
Тя обви ръце около врата му и се вкопчи в него. Коленете й заплашваха да се огънат.
Устните му напуснаха нейните и започнаха да изучават врата й, а ръката му се плъзна под широката риза и опипа гърдите й. Коди се вцепени, уплашена от силата на усещанията, които пронизаха тялото й при допира на дланта му. Докосването му беше наелектризиращо, възбуждащо и я плашеше, защото никой мъж не я беше докосвал толкова интимно през живота й.
— Не! — Тя се опита да се измъкне, но ръцете му я обгръщаха като стоманени обръчи.
— Спокойно, скъпа — измърмори той. Люк потърси отново устните й в успокояваща целувка, но ръката му остана върху гърдите й, като ги галеше и дразнеше набъбналите им зърна.
Коди не бе знаела за съществуването на усещанията, които изпитваше сега. Тя се чувстваше уязвима, искаше да избяга от него. Но в същото време част от нея искаше да остане… да научи повече.
Допирът му беше божествен, но внезапно една мисъл проблесна в съзнанието й и я върна към действителността. Той беше бандит! Единствено бог знаеше всички ужасии, които Люк Мейджърс беше извършил през живота си. Тя трябваше да насочи оръжието си срещу него, а не да го целува необуздано!
Коди бе изпълнена с отвращение при мисълта, че беше забравила причината, поради която се намираше тук. Тя беше Коди Джеймсън, ловец на глави. Беше тук, защото трябваше да си свърши работата. Тя беше готова да даде много, за да залови някого, но не беше готова да даде чак толкова много! Да спи с Люк, не беше част от сделката. Тя бе обхваната от гняв заради собствената слабост и се изтръгна от ръцете му с херкулесово усилие.
— Знам, че можеш да ме принудиш със сила, но искам да знаеш, че няма да ти се дам доброволно. — Тя отстъпи към леглото.
Люк дишаше неравномерно, докато я гледаше. Тя приличаше на страстна, разюздана изкусителка. Косата й беше разпиляна около лицето и по раменете й, а гърдите й се надигаха и спускаха тежко под ризата. Тялото му изпитваше болезнена нужда да се слее с нейното. Той направи една крачка напред, защото искаше да бъде близо до нея. Едва тогава Люк забеляза защо тя беше отстъпила към леглото и върху какво беше облегнала ръката си… Библията.