Той застина на мястото си.
Библията. Нейната библия. Тя беше сестра Мери. Тя проповядваше морален живот, а не живот в грях и похот. Тя пееше химни и се молеше с жените и децата. Тя беше честна и искрена и не знаеше нищо за мъжете.
В този миг цялата му страст го напусна. Горещината, която го беше водила досега, охладня и той бе обзет от отвращение към себе си. Ако бе продължил, щеше да извърши точно онова, в което го обвиняваше тя. Щеше да я принуди да наруши всичките си морални принципи. Щеше да я пречупи със сила и да я люби.
И когато свършеше, щеше да се намрази.
Тази мисъл го накара да изтрезнее. Той се зачуди дали времето, което беше прекарал с тези бандити, не се отразяваше на поведението му.
Люк си каза, че беше пропаднал. Каза си, че всичко това се беше случило само защото тази вечер тя бе изглеждала толкова прекрасна. Каза си също, че тя трябваше бързо да си облече грозната рокля и да прибере косата си.
Но той не изрече нищо. Само стоеше и я гледаше и виждаше в погледа й решителността да не му се отдава.
— Лягай си. Повече няма да те притеснявам — каза остро той, обърна се и излезе навън.
В продължение на няколко секунди Коди не можа да се помръдне от мястото си. Тя се беше уплашила, че той може да не се спре и че щеше да довърши онова, което беше започнал. Още повече обаче се беше уплашила, че ако Люк не се спреше, тя можеше да не му устои. Чувствата й я объркваха. Никога не беше изпитвала нещо подобно към който и да било мъж.
Коди се отпусна върху леглото и осъзна, че беше сложила ръката си върху библията. Оръжието в книгата беше последното й защитно средство, а точно сега тя имаше нужда от такова, за да се предпази от привличането, което изпитваше към Мейджърс. Нейната работа беше да го залови, а не да го прелъсти. Той беше обявен за издирване и тя трябваше да го предаде на правосъдието.
Коди се изправи и угаси лампата. След това седна в тъмнината и се замисли. Измина доста време, преди тя да вземе решението си. Коди знаеше, че не можеше да остане повече на това място. Трябваше да се махне. Да избяга далеч от Люк, и то бързо. Тя реши да избяга още тази нощ. Коди прибра косата си и започна да се приготвя.
Люк се отдалечи от къщата, без да поглежда назад. Беше го обзело чувство за вина. Дали не беше същият като Съли? Дали не се беше превърнал в мръсник, който посягаше на невинни девици? Той никога не си беше представял, че сестра Мери е толкова красива и благодареше на защитата, която й предлагаха дрехите на проповедничка. Никой мъж не можеше да се досети колко красива бе тази жена.
Люк отново откри, че съжаляваше за постъпката си. Сестра Мери беше добра жена, нежна жена, богобоязлива жена. Той беше стрелец, когото повечето от добрите хора в обществото смятаха за хладнокръвен убиец. Двамата с нея не си подхождаха. Тя се опитваше да спаси душата му, но той се съмняваше, че можеше да получи опрощение. Положението в Дел Фуего беше прекрасен пример за това. Той се бе опитал да започне нов живот там, да изтрие спомена за миналото и да започне на чисто, а какво беше станало? Бяха го обвинили в грабеж на банка и убийство и го бяха хвърлили в затвора. Люк поклати глава, докато се връщаше при останалите край огъня.
— Ти се върна — каза с усмивка Хуана, докато сядаше до него.
— Реших, че още ми се пие — отвърна той.
Хуана му подаде мълчаливо бутилка текила. Нощта мина бавно за Люк. Той седеше пред огъня и гледаше втренчено пламъците. Люк се питаше дали душата му нямаше да бъде изпратена да гори в ада. Той вдигна бутилката и отпи поредната голяма глътка.
Коди изчака един час, преди да натъпче одеялото така, че да създаде впечатление, че си беше в леглото, след което се измъкна от къщата. Тя нахлупи сомбрерото и взе библията си. Беше обмислила дали да не вземе револвера в ръка, но бе решила, че идеята не беше добра. Досега библията се беше оказала по-ефикасна защита от каквото и да било оръжие.
Тя се помоли мислено на бога да й позволи да се измъкне незабелязано.
В далечината се виждаха насядалите край огъня бандити. Коди тръгна в противоположната посока, в която се намираше коралът, като се придържаше към сенките. За нейна изненада и радост там нямаше никого. Бог бе отвърнал на молитвите й. Засега всичко вървеше идеално.
Коди оседла бързо един кон, изведе го от корала и тръгна към изхода, като гледаше да се държи по-близо до стените на каньона. До слуха й достигна лек, почти незабележим шум. Тя застина на мястото си, уплашена, че всеки момент щеше да бъде открита и завлечена обратно в къщата на Люк. Но мина известно време и никой не се доближи до нея.
Коди продължи напред колкото можеше по-безшумно. Едва когато се озова в предната част на каньона, тя се качи на седлото. След това подкара бавно животното към мястото, на което се намираше часовият. Нервите й бяха опънати до крайност и тя очакваше всеки момент да бъде разкрита. Коди яздеше бавно, тъй като не искаше да вдига шум и да не предизвика подозрение. Пътят беше опасен и скалист, но тя не бързаше и нищо не се случи.