Тази новина потвърди онова, което Люк вече бе започнал да предчувства. Той я беше уплашил толкова силно, че тя бе избягала сама и беззащитна посред нощ. Бе обзет от силно чувство за вина, докато се опитваше да реши как да постъпи. Независимо какво щеше да направи, трябваше да го направи, преди Съли да разбере какво се бе случило.
— Знам къде са конят и сбруята ти — каза Люк на Барни. Бандитът го изгледа подозрително.
— И откъде знаеш?
— Изглежда, че през нощта проповедничката е избягала. Предполагам, че тя е взела коня ти. — Люк извади достатъчно пари, за да му компенсира загубата. — Вземи това, докато тръгна след нея и я върна обратно.
— Мислех, че сестра Мери е твоята жена — каза Барни, докато прибираше алчно парите. — Май ще трябва да й дадеш един-два урока.
— Не се притеснявай. Когато я пипна отново, с нея ще си изясним някои неща.
— Е, върни ми коня. Много обичам това животно.
— Ще си го получиш. Няма да ми отнеме много време — увери го Люк и тръгна към корала, за да вземе коня си.
Барни се завтече към Съли, за да му разкаже какво се беше случило.
Докато Люк яздеше бавно през лагера към изхода на каньона, той забеляза, че всички го гледаха втренчено. Когато Съли излезе пред останалите, Люк се напрегна и зачака да види какво искаше бандитът.
— Чух, че малката проповедничка те е надхитрила — обяви саркастично той.
Люк го изгледа мрачно.
— Няма да стигне далеч. — Той се почувства облекчен, че Съли не знаеше къде се намира тя.
— Сигурно не си голям мъж, щом е избягала от теб — подкачи го Съли. — Мислех, че е твоя жена. Мислех, че те прави щастлив. Предполагам, че просто не си бил достатъчно добър за нея, а, приятел?
Останалите се събраха около Съли и се разсмяха, докато Люк подкарваше коня си напред.
— Имаш ли нужда от помощ, за да я върнеш, Мейджърс? — извика след него Съли. — Моите жени не бягат. Те се връщат и ме молят за още, нали, Хуана? — Той дръпна момичето към себе си, за да я целуне.
Хуана му отвърна диво с надеждата, че щеше да накара Люк да ревнува. Сега, когато натрапницата я нямаше, тя щеше да получи цялото внимание на Съли и щеше да има Люк само за себе си. Не беше зле. Не я интересуваше дали другите жени и децата плачеха, защото сестра Мери вече я нямаше. Тя се радваше.
Хуана се усмихна на себе си, докато се вкопчваше в Съли. Никой никога нямаше да разбере, че тя беше видяла как сестра Мери се измъква през нощта облечена в мъжки дрехи. Хуана си беше помислила, че трябва да каже на бандитите, но бе решила, че ще бъде най-добре за нея да я остави да избяга. Това се бе случило преди много часове и я изпълваше с радост. Сестра Мери имаше няколко часа преднина. Колкото по-далеч беше проповедничката, толкова по-добре се чувстваше Хуана.
Люк дочу подигравателния смях на бандитите зад себе си, но не му пукаше. Точно сега те бяха най-малкият му проблем, макар да знаеше, че това беше истинска лудост. Можеше да мисли само за това, че сестра Мери яздеше някъде сама. Люк се спря, за да поговори с часовия.
— Никаква жена не е излизала оттук, Мейджърс. Мина само един ездач няколко часа преди разсъмване, но той беше мъж.
— Знаеш ли кой беше?
— Заприлича ми на Феликс, но преди малко го видях, така че не съм сигурен кой може да е бил. — Пазачът сви рамене с безразличие. — Не ми влиза в работата да гледам кой излиза. По-важно е да наблюдавам кой се опитва да влезе.
— С какво беше облечен мъжът, когото си видял да излиза?
— Беше тъмно, но мисля, че носеше само обикновени панталони, риза и сомбреро.
— Благодаря.
Сега Люк вече знаеше как точно беше облечена тя.
Сестра Мери беше облякла мъжките си дрехи от предишната нощ. Той осъзна колко ефикасна беше тази маскировка, защото ако тя се беше опитала да си тръгне облечена в роклята си, пазачът нямаше как да не я забележи. Люк тръгна по следите й.
Коди не познаваше терена и затова изчака да се зазори, преди да подкара коня си в галоп. Искаше да се махне колкото можеше по-бързо и по-далеч от това място. Тя не се съмняваше, че Люк щеше да я последва, и не искаше да се върне обратно с него… не и след всичко, което се беше случило миналата нощ.
Опитваше се да не мисли за Люк и за всичко, което бе станало между тях. Тя не можеше да отрече, че го бе желала, но ако всичко, което бе чувала за него, беше вярно, то той не бе по-различен от човека, който беше убил баща й. Той беше просто убиец.
В това нямаше никакъв смисъл и тя си наложи да не мисли повече за Люк Мейджърс и за бандата. Странно беше, че Ел Диабло не се появяваше никога в лагера и че Хадли, Съли и останалите трябваше да излизат, за да се срещнат с него. През времето, което беше прекарала в лагера, тя бе дочула откъслечни разговори и един от тях се беше запечатал в съзнанието й. Хадли бе казал на Люк, че сега той бе вече един от тях. Дали не бе искал да каже, че по време на обира Мейджърс не бе бил член на бандата? Дали не се беше присъединил към тях едва сега? И ако той не бе член на бандата още от самото начало, защо тогава беше избягал с тях от затвора? Нещата не се връзваха, както ставаше обикновено, когато тя си имаше работа с престъпници. Когато хората убиваха безсъвестно, те не заслужаваха да живеят на тази земя. Точно затова и Коди вършеше своята работа. Тя искаше справедливост и правосъдие.