Колкото повече мислеше за това, толкова по-ясно й ставаше, че в този случай не беше съвсем сигурна какво щеше да означава раздаването на правосъдие. Онзи Люк Мейджърс, с когото тя бе прекарала толкова време, съвсем не приличаше на Съли и останалите. Джентълмен, който убиваше хладнокръвно? Това някак си не се връзваше. В цялата тази работа имаше нещо, което й беше неизвестно но тя нямаше намерение да се отказва от задачата си. Коди просто се беше оказала в неизгодна позиция и сега трябваше да прегрупира силите си и да опита отново.
Целта й беше да стигне до Ел Трахар и да види какво е станало с Дебнещия призрак. Тя не бе спряла да се тревожи за него откакто Люк я беше измъкнал извън града, и трябваше да разбере как беше приятелят й. Когато научеше какво се беше случило с него, Коди щеше да направи следващия си ход за залавянето на Мейджърс.
От онова, което беше чула в лагера, знаеше, че се подготвяше голям обир, след който бандата щеше да се скрие в Мексико. Когато бандата на Ел Диабло стигнеше в Рио Нуево, тя вече щеше да ги очаква — но не като сестра Мери. Този път трябваше да се престори повече на Далила отколкото на проповедничка. Ако се маскираше като момиче в някоя кръчма, щеше да се чувства много по-спокойна с Люк отколкото в ролята на сестра Мери. Проповедничката си беше изпълнила предназначението. Тя я беше защитавала, докато Коди бе имала нужда, но сега вече бе дошло времето да залови Мейджърс.
Люк се усмихна мрачно, докато следваше следата, оставена от сестра Мери. Както бе подозирал, тя беше тръгнала към Ел Трахар. Несъмнено се тревожеше за стария индианец, който я бе придружавал, и той се питаше дали осъзнаваше, че градът беше първото място, на което щеше да я потърси Съли, когато разбереше за бягството й. Люк се радваше, че другите не бяха тръгнали с него. Той имаше да й каже няколко неща, когато я намереше, и искаше да й ги каже насаме. Срещата им щеше да бъде много интересна.
Беше късно следобед, когато Люк се изкачи на върха на едно ниско възвишение и забеляза сестра Мери да язди на по-малко от миля пред него. Облечена в панталони, риза и сомбреро, отдалеч тя приличаше на някой от бандитите. Той спря коня си и се загледа в нея. Люк се беше изненадал, че беше успяла да стигне толкова далеч, но докато я наблюдаваше, разбра как бе успяла да постигне това. Проповедничката яздеше, сякаш се беше родила на седло. Тази жена определено криеше неподозирани таланти.
Люк понечи да тръгне след нея, но се спря. Той бе възнамерявал да я върне обратно в каньона със себе си, но сега осъзна, че не можеше да го направи. Мислите за прегръдката им не можеха да бъдат изтрити от съзнанието му и тя бе започнала да отвлича вниманието му повече, отколкото той можеше да си позволи, без да се изложи на риск. Той беше член на бандата. Бяха го приели. Сега му оставаше само да узнае самоличността на водача и да предаде информацията на Джак. Последното нещо, което му трябваше, беше присъствието на сестра Мери.
Люк знаеше какво трябва да направи. Той я проследи от разстояние, докато тя не наближи Ел Трахар. След това бързо се върна обратно по следата си и заличи нейната. Ако някой друг се опиташе да я проследи, усилията му щяха да се окажат безуспешни.
Доволен от това, че тя беше в относителна безопасност за момента, Люк си избра място, на което да лагерува тази нощ. Докато лежеше под звездите, той отново си спомни сестра Мери и колко божествено се бе чувствал, докато я беше прегръщал и целувал.
С огромно съжаление, каквото не беше изпитвал никога през живота си, Люк си каза, че тя не беше за него.
Джак беше сам в стаята си в хотела и гледаше през прозореца към тъмните, пусти улици на Дел Фуего. Той не можеше да спре да мисли за Люк. Приятелят му беше попаднал в много затруднено положение. Бандата не се беше показвала след обира и това притесняваше Джак. Той предпочиташе да се намира по следите им, отколкото да стои в този град и да си губи времето в очакване, за да не би случайно някой алчен ловец на глави да залови Люк и да го доведе в негово отсъствие.