Тя въздъхна и успя да спре сълзите. Джак усети тревогата, с която я изпълваше лошото отношение на мъжа й, и му се прииска да я увери, че ще я защити. Той хвана брадичката й с ръка и нежно я вдигна нагоре, за да я погледне в очите.
Жестът трябваше да бъде приятелски, като на човек, който се интересуваше от щастието й, но когато тя прошепна името му, той се предаде.
— О, Джак… Толкова се страхувам. — Очите й блестяха от сълзите.
В този миг Джак можеше да се въздържи да не я целуне със същия успех, с който можеше да спре да диша. Той се наведе бавно над нея, оплетен в паяжина на чувствено привличане, от която не желаеше да бъде освободен. Елизабет имаше нужда от него, от неговата защита…
Някакво слабо гласче в дълбините на съзнанието му го предупреди, че онова, което върши, не е правилно, но той не му обърна внимание. Джак се движеше бавно и нежно, защото не искаше да я изплаши, и устните му потърсиха нейните в нежна милувка.
Част от него се беше приготвила да бъде отхвърлен. Тя беше съпруга на друг и Джак нямаше право да я докосва.
Но една друга част от него вярваше, че Джонатан се беше отказал от правата си в мига, в който я беше ударил. Той я беше предал. Нежната й ръка носеше белега на неговия гняв. Джак можеше да мисли само как да й помогне, как да изличи болката й, как да се грижи за нея и да пропъди мъката, която виждаше в погледа й.
Той бе обзет от радостно вълнение, когато Елизабет не го отхвърли. Джак усети, че отначало тя беше все още малко уплашена и се отдръпна леко при първия допир на устните му. Но когато устата му се залепи върху нейната в дълбока целувка, тя не се възпротиви, а му се отдаде с тиха въздишка. Това го изпълни с безмерна радост. Той я желаеше повече, отколкото бе желал която и да било жена.
Предупредителният глас в съзнанието му отново се опита да го накара да спре, но когато устните на Елизабет се размърдаха под неговите, Джак вече не можеше да мисли за това.
Те бяха мъж и жена и нямаха нужда от думи или за чувство на вина. Те имаха нужда един от друг и се желаеха. В този миг нищо друго нямаше значение.
Джак я вдигна на ръце и я отнесе до леглото. Той я положи върху мекия дюшек и легна върху нея. Тялото му покри нейното и той я жигоса с горещината на желанието си. Някак подсъзнателно Джак бе знаел, че тя ще бъде точно толкова мека, топла и идеална под него.
Той вече не можеше да се спре. Ръцете му започнаха да се плъзгат по тялото й и да изучават стройните му форми. Когато Елизабет протегна ръце към него, той се потопи в удоволствието от докосванията й. Тя погали гърдите му, мускулите на гърба му, след което започна да разкопчава ризата му. Джак изстена. Докато той сваляше ризата си, тя започна да разкопчава роклята си.
Погледите им се срещнаха и Джак се спря за миг. Той осъзна какво щеше да направи и че не трябваше да го прави. Отвори уста, за да каже нещо, но тя вдигна пръст и го долепи до устните му, преди той да бе издал някакъв звук.
— Не го казвай — прошепна Елизабет. Тя се надигна и го целуна. Целувката й го накара да забрави за всякакви възражения.
Когато тя разкопча роклята си, Джак й помогна да я плъзне надолу до кръста. Същото стана и с комбинезона й и гърдите й останаха разголени пред погледа му.
— Толкова си красива — каза той с дрезгав от страст глас, докато посягаше да я докосне.
Зърната на гърдите й се втвърдиха под милувките му и той я притисна плътно до себе си. Джак я целуна страстно и тя му отвърна без задръжки. Това го възбуди още повече и той започна да целува врата й. Джак усещаше как тя трепери, докато устните му се спускаха надолу към гърдите й. Когато тя изви гръб от удоволствие при допира на устата му върху кожата й, той усети прилив на възбуда, по-силна отколкото някога бе чувствал. Джак осъзна, че трябваше да я обладае. Той я желаеше от мига, в който я бе видял за първи път.
Елизабет се изплъзна от ръцете му, но само колкото да свали роклята и комбинезона си. Тя се върна в леглото и разтвори подканващо ръце. Джак се хвърли в прегръдките й и двамата потърсиха най-голямото удоволствие, което можеха да си доставят взаимно.
Беше изненадан, че Елизабет му отговаряше също толкова страстно. Бе очаквал, че тя ще се държи срамежливо, но тя се оказа тигрица. Елизабет го поведе към себе си, подканваше го, предизвикваше огнена буря в него. Когато тялото му потъна дълбоко в копринената й плът, Джак изстена силно. Преди той да се осъзнае, тя започна да се движи под него и той бе погълнат от вълна от невероятни усещания. Джак никога не бе предполагал, че страстта може да бъде толкова изгаряща. Двамата се движеха бързо в търсене на върха на екстаза.