Пианистът удари няколко акорда, за да привлече вниманието на посетителите, и Люк погледна към малката сцена.
— С гордост ви представяме красивата Армита! — извика той.
Всички бяха вперили очи в сцената, на която се появи една млада жена. Тя беше изключително красива и каубоите завикаха и заподсвиркваха одобрително при вида на прилепващата плътно по тялото й червена рокля.
Люк се обърна отново към бара. Тази вечер не му беше до забавления. Той искаше само малко спокойствие и тишина — и много уиски.
Коди се усмихна на клиентите, когато пианистът засвири една весела мелодия, която трябваше да накара каубоите да пият повече. Днес започваше третата й седмица като певица в кантината и новината за нейната поява вече се беше разнесла из града. Броят на клиентите растеше с всяка изминала нощ. Коди беше доволна, но това не я интересуваше. Единствената причина за нейното присъствие тук беше, че трябваше да намери и залови Люк Мейджърс.
Тя запя песента, която беше превърнала в своя запазена марка — весела, пиянска песен с мръсен текст, която беше научила в Аризона. Тя се движеше по сцената, като размяташе полите си, позволявайки на мъжете да зърнат за миг високите ботуши и стройните й глезени, и опияняваше посетителите с излъчването си. Когато песента свърши, пияните каубои се развикаха одобрително. Тя запя нова, още по-мръсна, мексиканска песен, която накара тълпата да се разсмее.
Коди огледа помещението и за малко щеше да прекъсне песента си по средата, когато забеляза Хадли, Съли и няколко други бандити да седят край една маса в дъното на кантината. Като внимаваше да не се издаде, тя се огледа за Люк, но той не бе на масата.
Помисли, че е странно той да не седи с тях. Тогава Коди изпита нова тревога. Тя знаеше, че те бяха възнамерявали да извършат някакъв обир, и внезапно се разтревожи, че нещо може би се беше случило с Люк. Може би го бяха убили или ранили — или заловили.
Тревогата й продължи съвсем кратко, защото, когато погледът й се върна към бара, тя го забеляза да стои там с гръб към нея. Коди бе обзета от вълнение. Тя си каза, че всъщност не се радваше, че го вижда. Просто се вълнуваше, защото той щеше да й донесе много пари. Нищо повече.
Доволна, че всичко ставаше според плана й, тя започна да крои какво да направи сега. Трябваше само да го отведе в стаята си. Знаеше, че барманът щеше да се изненада, когато разбере, че е тръгнала да спи с клиент. Откакто работеше в кръчмата, тя сервираше напитки, играеше карти, смееше се с клиентите, но никога не бе позволила на някой от тях да влезе в леглото й. Тази вечер щеше да бъде различна. Коди щеше да направи всичко необходимо, за да вкара Люк Мейджърс в стаята си, и ако това означаваше, че щеше да се наложи да се престори, че го съблазнява, то тя нямаше нищо против. Люк Мейджърс беше неин! Тя щеше да го залови. Този път нямаше да се провали.
Люк не обърна никакво внимание на жената на сцената и на крясъците на мъжете около себе си. Той не беше в добро настроение. Допи уискито си и тръгна към вратата. Сигурно в града имаше кръчма, която не беше толкова шумна. В този момент песента на Армита свърши и тя запя някаква тъжна балада.
Люк се изненада, че гласът на певицата звучеше като гласа на сестра Мери, когато бе пяла с децата. Той се спря. Мелодията докосна нещо дълбоко в душата му и той се обърна, за да погледне певицата.
Чернокосата жена беше една от най-красивите жени, които Люк беше срещал в живота си. По-рано той се бе питал защо барманът се бе хвалил толкова много с нощните забавления, които кантината му предлагала, но сега му стана ясно, че барманът имаше основание да се гордее. Люк откри, че певицата с гарвановочерната коса, го е омаяла.
Той се върна обратно, без да сваля очи от сцената. Тази Армита, която несъмнено беше любимката на всички насъбрали се в заведението, не беше обикновено кръчмарско момиче. Роклята й беше съблазнителна, без да открива нищо. Ушита от яркочервен плат, тя прилепваше плътно по тялото й и подчертаваше меките му извивки, без да открива твърде много плът. Полата й беше дълга и закриваше краката й. Тя излъчваше някаква невинност, която бе непонятна за Люк, но му действаше като магия.
— Дяволски е добра, нали? — каза му барманът Хал, когато Мейджърс се върна на бара.
— Много — отвърна той, без да сваля очи от сцената. Люк изпита огромно разочарование, когато песента свърши и певицата изчезна от сцената.
— Не се притеснявай. Тя ще се върне. Ще пее отново след около час, а понякога дори излиза и флиртува с клиентите.