Изпълнението й премина гладко и Коди едва изчака да свърши. Тя слезе от сцената и тръгна право към масата на Люк. Тя едва бе седнала, когато чу зад себе си гласа на Съли. Тръпка на отвращение премина по гърба й, когато бандитът я докосна, вдигна една къдрица от косата й и я потърка между пръстите си.
— Виж ти, Мейджърс, изглежда, че вече си намерил с кого да замениш проповедничката — изломоти с пиянски глас Съли. — При това тази е красавица.
Коди се опита да се държи безгрижно, но само като го гледаше, кожата й настръхваше. Тя вдигна чашата с уиски, която Люк й беше поръчал, и отпи голяма глътка. Коди мразеше Съли и нямаше търпение да си свърши работата, за да не й се налага повече да го вижда. Ако Логан я беше наел да намери него, тя щеше да има проблеми да го залови жив. Коди се обърна и погледна бандита, като се опитваше да не показва, че присъствието му й влияе по какъвто и да било начин.
— Вие с Люк приятели ли сте? — попита учтиво тя.
— Стари приятели сме — изръмжа Съли. — Ако ти омръзне да се занимаваш с него, потърси мен. Ще ти покажа какво значи да си прекарваш добре времето.
— Ще запомня предложението ти, сеньор.
Когато той се отдалечи, тя изпита облекчение и радост. И Люк, и Съли я бяха гледали отблизо, но нито един от тях не бе успял да я познае. Маскировката й бе свършила работа! Сега ако можеше само да примами Люк в стаята си…
— Тук има твърде много хора. Искаш ли да се махнем? Стаята ми е на горния етаж.
Люк се усмихна, но не направи никакъв опит да се помръдне.
— Защо се усмихваш така? — Тя бе очаквала, че той ще скочи веднага след като чуе предложението й. Ако откажеше да се качи в стаята й, на Коди щеше да й се наложи да измисли друг начин да остане насаме с него.
— Усмихвам се, защото поканата ти ме радва. Твоят приятел барманът ми каза да не се надявам, защото ти не каниш мъже горе.
Коди изпита облекчение и се усмихна.
— Не канех… преди да срещна теб. Ти си мъжът с когото искам да бъда тази нощ. — Тя отпи отново от чашата си.
Люк вдигна чашата си я пресуши.
— Да вървим. — Той вдигна бутилката, която беше донесъл на масата, и тръгна след Коди.
Тя го поведе покрай масите, като от време на време спираше да поздрави каубоите. Когато стигна в подножието на стълбището, тя изчака Люк да дойде при нея, преди да тръгне нагоре.
На мнозина от онези, които забелязаха това, им се прииска те да са на мястото на мъжа, който вървеше с Армита. Тя бе отказала на всички, които я бяха пожелали. Редовните клиенти, които посещаваха кантината всяка вечер, никога не я бяха виждали да води клиент в стаята си. Те се питаха завистливо какво толкова имаше Люк, което да липсваше на тях.
Коди отвори вратата на стаята си и изчака Люк да влезе, след което я заключи.
— Мен ли заключваш вътре, или останалите навън?
— Искам те само за себе си — каза тя с дрезгав глас.
— Вече ме имаш — отвърна той с похотлива усмивка, докато оставяше бутилката на масата.
Коди знаеше, че трябва да отбягва опитите му да я повали на леглото, но нямаше как да направи това, без да събуди подозрение у него. Тя беше успяла да го подмами тук, сега оставаше само да си изиграе ролята. С Андрюс се беше оказало лесно. Той й се бе струвал отвратителен, но Люк…
Той я прегърна и я целуна.
Докосването на устните му накара коленете й да се разтреперят. Коди се беше надявала, че няма да изпита нищо, но се оказа, че бе сбъркала. Всички чувства, които тя отричаше упорито изплуваха, освободени от уискито, което беше изпила. Коди усети как се притиска в Люк и обвива ръце около врата му, за да го придърпа още по-близо. Тя си каза, че след малко щеше да даде знак на Дебнещия призрак и щяха да заловят Люк, но точно сега искаше само да го целува.
Той я стисна по-силно и жената в нея се усмихна доволно. Люк я желаеше.
Стаята сякаш се завъртя около нея, докато той я прегръщаше. В страстта му отсъстваше колебанието, което бе проявил, когато я беше прегръщал като сестра Мери. Той беше мъж, който я желаеше и не се въздържаше.
Устните му започнаха да се движат върху нейните, караха я да задълбочи целувката и Коди му отвърна със същата страст. Когато най-сетне се отдръпнаха, тя едва успя да си поеме дъх. Втренчи се в него с удивление и не знаеше какво точно трябваше да направи сега. Забеляза бутилката уиски, която Люк бе оставил на масата, вдигна я и отпи една глътка. Горещината на алкохола се разля по вените й, отпусна още повече силата на волята й и намали самоконтрола й.
— Какво имаше предвид онзи мъж, като говореше за теб и някаква проповедничка? — попита Коди, опитвайки се да разбере какво ставаше.