— Просто си говореше, за да се намира на приказка. — Люк се опита да приключи темата, защото тъкмо сега не искаше да мисли за сестра Мери. През краткото време, през което бе целувал Армита, той напълно беше забравил за проповедничката и това беше добре. Някак си не му се струваше правилно да мисли за сестра Мери, докато целуваше Армита.
— Тя е означавала нещо за теб. Защо не ми разкажеш за нея?
Люк вдигна бутилката и отпи. Посегна да я остави обратно на масата, но Коди я взе от ръката му и също отпи. Тя не обичаше алкохола, но тази вечер уискито й се струваше вкусно. В стаята нямаше столове и двамата седнаха на единия край на леглото, за да поговорят.
— Какво искаш да знаеш? — попита я Люк.
Той се втренчи в Армита и макар да знаеше, че това е пълна лудост, си помисли, че тя му прилича на сестра Мери. Двете изобщо не си приличаха, ако се изключеше фактът, че и двете имаха зелени очи. Иначе бяха различни като деня и нощта. Сестра Мери беше чиста и непорочна. Армита имаше голям опит с мъжете. Сестра Мери беше нежна, любезна и скромна. Армита несъмнено беше фурия. Тя трябваше да бъде такава, за да работи в кантина. Той бе забелязал как тя се справя с тълпата в заведението. Сестра Мери беше руса. Армита имаше гарвановочерна коса. Сестра Мери се обличаше като божия жена, която не се интересува от светските неща. Армита се обличаше така, че да подчертава красотата си и да привлича изпълнените с възхищение погледи на мъжете.
— Коя е била тя? — Въпросът й прекъсна размисъла му за проповедничката. — Къде сте се срещнали?
— В един малък град, който се казва Ел Трахар. Тя беше пътуваща проповедничка, чиято основна цел в живота беше да спасява душата на грешници.
— А успя ли да спаси твоята?
Люк се изсмя презрително.
— За моята душа няма спасение, Армита. Тя е по-черна от катран. Особено сега. — Споменът за избитите по време на обира войници се върна с пълна сила и той отново отпи от бутилката. След това я подаде на певицата. — Сестра Мери беше честна, чиста и скромна. Една наистина нежна душа. Тя беше всички онези прекрасни неща, които би трябвало да бъде една жена. Аз не я заслужавах и се радвам, че тя успя да избяга от мен. Имам работа за вършене.
Коди слушаше описанието му за самата нея и й се наложи да отпие отново от бутилката, за да се успокои. Тя осъзна смътно, че вече не помнеше колко бе пила, но си каза, че все още беше в състояние да се контролира. Нещо, което той бе споменал, я озадачаваше и тя го попита:
— Ти каза, че имаш работа за вършене. Да не би да наричаш язденето с бандата на Ел Диабло работа?
Изражението на Люк потъмня.
— Всъщност, наричам го ад — отвърна грубо той.
Тя забеляза мрачните чувства в погледа му и се запита на какво се дължеше това. Ако Люк наистина беше толкова лош, колкото твърдяха всички, какво значение щеше да има за него какво върши бандата? Дали наистина беше извършил всички онези ужасни неща, които му приписваха?
Объркването й не изчезна. Коди забеляза болката в изражението на Мейджърс и изпита дълбока, непреодолима нужда да му помогне да спре да се измъчва. Мислите за Дебнещия призрак, който чакаше търпеливо сигнала й, избледняха и съвсем изчезнаха. Единственото важно нещо беше да прегръща и целува Люк. Тя го прегърна. Когато целувката свърши и Коди се дръпна назад, за да каже нещо, той я спря.
— Говорихме достатъчно, Армита.
— Знам. Ти каза, че животът ти е ад. — Погледът й улови неговия и го задържа. — Тази нощ ще ти покажа част от рая.
Алкохолът й бе дал кураж и тя наистина мислеше онова, което казваше.
Глава седемнадесета
Коди вдигна ръце, улови лицето на Люк и го целуна. Ръцете му се обвиха около тялото й. В този миг логиката и здравият разум, с които тя толкова много се гордееше, се изпариха като утринна роса под парещите лъчи на слънцето. Коди желаеше това. Тя желаеше Люк.
Когато Люк свали ризата си, Коди протегна жадно ръце към него. Тя не беше забравила гледката на голите му гърди от онази нощ в лагера на бандата и досега не бе осъзнавала колко много й се искаше да го докосва, да прокарва пръсти по мускулите на гърба и раменете му. Той беше образец на мъжката красота — толкова строен, толкова мускулест и силен. Ръцете на Коди се плъзнаха по тялото му и той потръпна. Мисълта, че може да предизвика такава реакция у него, я развълнува и зарадва.
Тя не се възпротиви, когато Люк свали роклята от раменете й и оголи гърдите й.
— Толкова си красива — измърмори той, докато целуваше нежната й плът.
Коди изви гръб при допира на устните му. Чувства, за чието съществуване тя дори не беше подозирала, се пробудиха дълбоко в нея. Тя загуби ума и дума и когато Люк започна да сваля и останалите й дрехи, тя с желание му помогна. Коди остана да лежи съблечена на леглото, докато чакаше той също да се съблече. Люк легна до нея и тя усети тялото му до своето. Той се премести върху нея, дамгоса тялото й със страстта си и тя се отвори под него като цвете под слънцето.