Вълни на удоволствие обляха тялото й когато пръстите му започнаха да се плъзгат по плътта й. Тя беше неопитна в тези неща, но нуждата в нея я караше да се движи срещу него и да иска онова, което само той можеше да й даде. Когато най-накрая Люк се приготви да я обладае, Коди застина от удивление от интимността на допира му.
Люк не знаеше, че тя е девствена, и затова не се погрижи да бъде внимателен. Той смяташе, че тя има голям опит с мъжете, и едва когато влезе в нея и усети как разкъсва доказателството за нейната девственост, осъзна какво съкровище бе получил току-що. Той застина, както беше навлязъл в нея. Люк бе изненадан от откритието си и се надигна на лакти, за да я погледне. Очите й бяха затворени и по бузите й се стичаха сълзи.
— Армита? — каза тихо Люк. Сълзите й го накараха да се почувства ужасно. Сигурно я беше наранил, а това бе последното нещо, което бе искал. Той искаше да й достави удоволствие, а не болка.
— Няма нищо. — Тя го погледна и му се усмихна, докато вдигаше ръце, за да го придърпа към себе си. — Всичко е наред.
— Но…
— Желая те, Люк.
Устата му потърси нейната в страстна целувка и двамата се потопиха във водовъртежа на нуждата си. Той не знаеше как така една певица в бар в граничен град можеше да бъде девствена, но сега не беше моментът да мисли за това. Тя го желаеше също толкова колкото и той нея. Това беше единственото, което имаше значение.
Люк се опита да се овладее, да не бърза, но скоро страстта му го погълна и той загуби самообладание. Двамата свършиха едновременно. Удоволствието ги заля и ги отнесе в небесата и отвъд тях. А след това остана само чист екстаз докато телата им се сливаха в прегръдка.
— Съжалявам, ако съм те наранил. Не знаех — прошепна Люк, докато я притискаше към себе си.
Коди се усмихна леко и го целуна. Тя бе желала това… бе имала нужда от това… да се слее в едно с него. Тя въздъхна.
— Люк…
След това тя затвори очи и се сгуши до него. Алкохолът беше притъпил сетивата й, а Люк бе угасил треската, която бе бушувала в душата й.
Люк остана загледан в нея известно време. Отдавна не бе виждал невинност от какъвто и да било вид. Само познанството му със сестра Мери го беше убедило, че нежността и добротата все още съществуваха. Сега, по някаква необяснима причина, той бе получил подаръка на любовта на Армита. Люк лежеше неподвижно и се наслаждаваше на спокойствието на мига.
Малко по-късно той се измъкна безшумно от леглото. Армита не усети нищо и продължи да спи спокойно. Не му се искаше да си тръгва по този начин, но бандата трябваше да отпътува преди зазоряване за срещата с мексиканците, които щяха да купят откраднатото оръжие.
Люк се облече бързо и безшумно, след което се обърна и остана загледан в нея известно време. Той си помисли дали да не й остави бележка, но реши да не го прави. Щеше да се върне веднага щом направеха размяната. Той се наведе, целуна я леко и излезе от стаята.
Коди се събуди от слънчевите лъчи, които нахлуваха през прозореца. Ярката светлина я накара бързо да затвори очи и тя остана да лежи неподвижно, като се чудеше на какво се дължи ужасното й главоболие. След малко тя се размърда леко, протегна се и в този миг осъзна, че е гола, и замъглените от уискито спомени за миналата нощ изплуваха в съзнанието й.
— Люк!
Тя седна в леглото и изстена от съжаление за онова, което беше направила снощи. Коди сграбчи одеялото и го притисна към гърдите си, като се опитваше да не обръща внимание на пулсиращата болка в слепоочията си. Къде беше той? Къде беше отишъл? Трябваше да го намери!
Тя се изправи и огледа стаята, но наоколо нямаше и следа, която да показва, че той изобщо бе идвал тук. Люк го нямаше, беше се изпарил и тя бе останала сама и едва сега осъзнаваше какво беше направила.
Коди се втренчи в почти празната бутилка върху шкафа. Тя поклати тъжно глава и разбра, че по-скоро адът щеше да се заледи, отколкото тя да докосне отново алкохол. Тя огледа с отвращение стаята си и се изруга за слабостта си. Тя бе знаела, че е опасно да остава насаме с него. Знаела бе как й влияе той, но въпреки това го беше целунала, а след това беше забравила всичко, освен, че го желаеше.
Тя хвърли един поглед на леглото, забеляза свидетелството за изгубената си невинност върху чаршафа и изпита съжаление. Коди седна на леглото и въздъхна, когато в съзнанието й изплуваха спомените за начина, по който Люк я бе любил — допирът му, целувките му, нежността и загрижеността му.