— Той е убиец!
— Току-що видях мъжа, който беше доведен от ловеца на глави, и той не е Люк Мейджърс.
— Лъжеш! — извика някой.
Джак се обърна и погледна заплашително към посоката, от която бе дошъл викът. Когато заговори, тонът му беше студен.
— Никой в града не иска Мейджърс повече от мен. Само че това не е той. А сега се махайте оттук, освен ако не искате утре да присъствате на погребението на някого от вас.
Те усетиха, че Джак говореше сериозно, и отстъпиха с недоволно мърморене.
Когато Джак се увери, че тълпата се беше разпръснала, той влезе в кабинета на шерифа, за да разбере какво си мислеше, че прави този ловец на глави.
— Този тук не е бандитът, когото търсим — казваше Фред.
— Казвам ти, че това е Люк Мейджърс! — спореше Гари Рийд, ловецът на глави. — Погледни го — той отговаря на описанието!
— Познавам Мейджърс и това не е той — потвърди Джак, когато влезе при тях.
— Но той прилича на него! И се опита да избяга от кръчмата в Сан Анхело, когато тръгнах след него! — Гари Рийд беше бесен при мисълта, че си беше загубил времето.
— От дни се опитвам да му кажа, че не съм Мейджърс, но той не ме слуша! — обади се в своя защита мъжът. — Казвам се Уолт Кинсел.
— Е, Уолт Кинсел, търсят ли те за нещо някъде? — попита Джак, докато се приближаваше към него и се питаше защо той беше побягнал от Рийд.
Кинсел изглеждаше засрамен.
— Търсят ме, но не законът.
— Какво означава това, по дяволите? — попита Рийд.
— Мислех, че може да ме гониш, защото оставих едно бременно момиче в Остин. Баща й заплаши, че ще тръгне да ме гони, затова си помислих, че е изпратил теб.
Фред беше отвратен.
— Може би ще му изпратя телеграма, за да го уведомя, че си тук. Дотогава ще те държа заключен в някоя килия, докато той не дойде тук със свещеник.
— Нямаш право да правиш това с мен!
— Той е прав — каза Джак. — Пусни го. Господин Рийд, съжалявам, но не сте довели човека, когото търсим.
— Все още не съм се отказал. Ще се върна. — Ловецът на глави излезе ядосано от стаята.
Кинсел изчезна още щом го развързаха.
— Размина ни се на косъм — каза Фред, като си мислеше колко бързо се беше събрала тълпата и колко враждебно се бяха настроили гражданите.
— Така е — съгласи се Джак. — Това изобщо не ми харесва. Люк е невинен, докато не бъде доказано противното. Никой не го е видял да застрелва Сам Грегъри или заместник-шерифа.
— Да, но имаме свидетели, които твърдят, че той е застрелял Харис.
— Свидетелите може да грешат.
— Защо си толкова убеден, че не е бил той? Целият град вярва във вината му, а, честно казано, и аз съм съгласен с тях.
Джак погледна новия шериф, забеляза изражението му и разбра, че Фред наистина вярваше във вината на Люк.
— Грешиш, Фред.
— Откъде си толкова сигурен? — Фред се намръщи и го изгледа подозрително. — Чакай малко… Докато говореше с Рийд, ти каза, че познаваш Мейджърс. Колко добре го познаваш?
В продължение на много дни Джак бе обмислял дали да се довери на Фред или не. Сега обаче знаеше, че трябваше да му каже истината. В града беше твърде опасно. Ако някой ловец на глави доведеше Люк, когато Джак не бъдеше наблизо, гражданите може би щяха да го обесят веднага и той нямаше да бъде в състояние да помогне на приятеля си. Настроенията в града не му бяха по вкуса и той трябваше да направи нещо. Но преди всичко му трябваше съюзник, който да му помогне да опази Люк, ако той бъдеше заловен и доведен в Дел Фуего.
— Трябва да ти кажа нещо, което никой друг освен мен не знае. Но преди това искам да ми дадеш думата си, че няма да го разкажеш на никого. От това зависи животът на много хора.
Фред се втренчи озадачено в него.
— Имаш думата. Какво имаш да ми казваш?
Джак му разказа набързо какво се бе случило преди бягството на бандитите от затвора.
— Но той е застрелял Харис! — възрази недоверчиво шерифът.
— Грешиш. Бандитът извадил револвера си, Люк извадил своя и започнали престрелка. Бандитът, а не Люк застрелял Харис. Люк е бил в банката, за да иска заем, а не за да я обира.
Фред поклати объркано глава.
— И през цялото това време ти чакаш вест от него?
— Ако той може да открие самоличността на Ел Диабло и да ме уведоми за това, ще го направи. Тогава ще можем да приключим веднъж завинаги с тази банда. Но трябва да защитаваме Люк с всички средства.
Известно време Фред не каза нищо.
— И Сам не ми повярва отначало.
— Ти май наистина вярваш на Мейджърс.
— Бих му поверил живота си, а в момента той е поверил своя на мен.
— Ще запазя тайната и ако Мейджърс бъде заловен, ще се погрижа да бъде в безопасност, докато ти дойдеш тук.