— Ще уведомя и капитана си, просто за всеки случай. Не искам да стане някаква грешка с Люк. Той работи за нас, а не против нас.
Фред кимна и двамата си стиснаха ръцете.
Много по късно същата нощ Елизабет лежеше прилепила тяло до Джак и се радваше на близостта му. Той беше чудесен любовник и тя нито веднъж не бе изпитала съжаление, че споделяше леглото му. Той изглеждаше заспал. Тя не искаше да губи нито минута от малкото време, с което разполагаха, и сложи длани върху гърдите му, след което ги остави да се плъзнат надолу, докато най-накрая успя да привлече вниманието му.
— Спеше ли? — попита гърлено тя, докато го възсядаше.
— Не, почивах си. Ти ме изтощаваш, жено — каза с усмивка той, докато тя се отъркваше в него.
— Е, ако си твърде изморен…
Тя се престори, че се надига, но Джак сграбчи бедрата й и я притисна обратно надолу.
— Не съм казвал, че съм твърде изморен. — Той се ухили. — Никога не съм твърде изморен за теб.
Той се опита да се претърколи и да се озове отгоре й, но тя не му позволи. Елизабет се наведе напред и му предложи гърдите си, след което започна да го язди. Тя контролираше играта им. Тя определяше бързината. Тя го приближаваше до върха, след което спираше достатъчно, за да намали възбудата му и да го остави подивял от страст. Тя искаше да го пороби със страстта си. Едва тогава той щеше да й даде онова, от което тя имаше нужда… което искаше. Те достигнаха заедно до върха и Елизабет се отпусна в прегръдките му. Двамата останаха да лежат задоволени и изтощени.
Малко по-късно тя повдигна въпроса, който я измъчваше.
— Имаш ли някакви новини за бандата?
— Днес имаше малко вълнение край затвора. Един ловец на глави се появи и каза, че е заловил Мейджърс.
Тя го погледна с надежда.
— И?
— Не беше той. Беше довел друг човек, но когато се чу, че води Мейджърс в града, за малко да избухне бунт.
— Значи нямаш никакви новини?
— Не, но напоследък мисля много за бандата на този Ел Диабло. Започвам да се питам дали той няма информатор с големи връзки в града или във форта. Как иначе са успели да разберат точната дата на пристигането на пратката с оръжие?
— Може би не са знаели — предположи тя. — Може би просто са си държали очите на четири и са извадили късмет.
— Възможно е, но не мисля така. Тази банда е твърде умна, за да се довери на случайността.
— Как ще ги заловите? Градът иска справедливостта да възтържествува. Затова и хората са толкова ядосани.
Той обви ръце около нея.
— Знам и съжалявам, че събитията се развиват толкова бавно. Правя всичко по силите си. Просто трябва да имаме търпение. Има неща, за които не знаеш.
— Така ли? — Елизабет го погледна въпросително. Джак замълча известно време, като се питаше дали да не й каже, за да повдигне малко духа й. Най-накрая й отговори.
— Причината да остана толкова дълго в града е, че имам вътрешен човек в бандата. Когато той успее да узнае кой е Ел Диабло, ще се свърже с мен и тогава ще заловим цялата банда. Дотогава просто трябва да стоя тук и да чакам.
Елизабет го погледна с уважение.
— Колко умно! Не знаех, че си направил такова нещо. Сигурно ти е трудно да чакаш така.
— Не е лесно и не му се вижда краят. Просто се надявам всичко да си дойде на мястото, за да мога да ти помогна и да заловя Ел Диабло. Искам да спра него и бандата му, преди да са наранили още някого.
— Ако някой може да се справи, това си ти, Джак. — Тя се наведе и го целуна.
Не му трябваше втора покана. Те продължиха да се любят, докато най-накрая Елизабет не се измъкна от леглото, за да се прибере у дома си.
Водена от Хадли, бандата влезе в скривалището на мексиканците. Люк яздеше отпред с намерението да чуе колкото може повече имена, места и подробности от предстоящите преговори.
— Карлос! Здрасти! — извика Хадли, когато спря коня си пред тежковъоръжените бандити, които ги очакваха пред дома на водача си. Тези мексиканци имаха славата на също толкова жестоки хора, колкото бяха и бандитите на Ел Диабло, и Хадли се държеше с тях с уважение. — Отдавна не сме се виждали, приятелю.
— Така е, амиго — отвърна мексиканецът и огледа бързо ездачите, които придружаваха Хадли. — Но сърцето ми се къса. Къде е твоята дяволски красива сестра? Очаквах с нетърпение отново да се срещна с нея. Да не би известният Ел Диабло да е спрял да язди със собствената си банда? За втори път идваш при мен, а тя не е с теб.
Хадли се усмихна, но не беше доволен, че Карлос бе казал толкова много пред Люк.
— Ел Диабло е зает да планира следващия ни удар.
— О, Хадли, да не би най-сетне да признаваш, че тя е мозъкът на бандата ви?