— Най-сетне ли? — Той се разсмя хладно на обидата. — Та кога сме го отричали? Защо иначе ще се наричаме бандата на Ел Диабло? Ела, да пийнем по едно и да си поговорим за старите времена, преди да се заемем с работата.
Хадли потупа Карлос по гърба и двамата поведоха останалите към място, на което щяха да могат да седнат и да си поговорят.
Люк слезе от коня си и последва Карсън и Джоунс. Мозъкът му обмисляше трескаво онова, което беше научил току-що. Ел Диабло беше жена! Но коя? Той бе изпълнен с напрежение. Люк знаеше, че едва ли щеше да се доближи повече до самоличността на водачката на бандата и че трябваше да се върне в Дел Фуего и да каже на Джак какво беше научил.
— Жена! Идеята беше възмутителна, но и същевременно невероятно умна. Кой друг би се справил по-добре да се вслушва незабелязано в разговори и да предава информацията на Хадли? Това беше идеалният сценарий. Никой не би заподозрял, че водачът на жестоката банда е жена. Люк не можеше да си представи как една жена може да бъде толкова хладнокръвна убийца, но това нямаше значение. Сега имаше значение единствено това, че той можеше да помогне на Джак да я залови и че трябваше да се свърже възможно най-бързо с приятеля си.
Люк осъзна, че нямаше да му бъде лесно да се измъкне от бандата. Когато го направеше, трябваше да се увери, че ще има голяма преднина, ако не искаше бързо да стане храна на лешоядите. А мъртъв нямаше да може да помогне на Джак.
Люк внимаваше да не изпъква и да не привлича вниманието. Той говореше малко, наблюдаваше внимателно всичко, което ставаше около него, и чакаше нетърпеливо сделката да бъде сключена. На няколко пъти през последните ден и половина той се бе улавял, че мисли за красивата Армита и се бе оказало трудно да я пропъди от мислите си.
Невинността й го беше изненадала и зарадвала. Не му харесваше, че се беше наложило да я напусне така посред нощ, но не бе имал друг избор. Люк щеше да се зарадва да се срещне отново с нея. Тя се беше оказала единственият светъл лъч в живота му напоследък.
Коди се срещна с Дебнещия призрак на едно усамотено място в покрайнините на града. Никой не обръщаше голямо внимание къде ходеше тя през деня, а тъй като бандата не беше в града, тя не се тревожеше особено, че може да бъде забелязана с индианеца.
— Няма ли новини за тях?
— Не. Хал не знае дали ще се върнат изобщо — не че мога да отида и да го попитам направо. Той каза, че се радвал, че ги няма, но момичетата искат те да се върнат, защото харчат много пари.
— А ти? — попита той, тъй като инстинктивно осъзнаваше, че този път нещо беше различно.
Коди не беше казала на Дебнещия призрак какво се беше случило онази нощ. Тя му бе казала само, че не бе успяла да примами Люк в положение, от което да успее да го залови. Досега индианецът никога не бе имал причини да се съмнява в правотата на преценките й и този път не бе направил изключение.
— Какво искаш да кажеш?
— Този означава нещо за теб.
— Не, аз…
— Личи си по очите ти — заяви той. Дебнещия призрак я познаваше твърде отдавна и четеше в душата й като в отворена книга.
Коди въздъхна раздразнено.
— Когато Логан ме нае, ми каза, че причината да иска Люк да бъде заловен жив е, че има съмнения във вината му. Аз също се съмнявам. В него има нещо, което не подхожда на тази банда. Виж само как се държа той, откакто го намерихме. Първо ме спаси от Съли в Ел Трахар, въпреки че това не беше негов проблем и можеше да не си помръдне пръста. Ако не се беше намесил, сега може би и двамата щяхме да сме мъртви. След това миналата нощ говорих с него. Той каза, че е с бандата, защото имал работа за вършене. Когато се опитах да го накарам да ми каже нещо повече за това, той каза, че да язди с бандата било ад. — Коди погледна към равнината. — Мястото му не е при тези хора. Знам, че е стрелец, но сърцето ми подсказва, че не е хладнокръвен убиец.
— Ще заловиш ли Мейджърс?
Това беше въпросът, който я измъчваше от дни. Тя беше дала на рейнджъра думата си, че ще му доведе Мейджърс жив. Ако не го направеше, някой друг ловец на глави можеше просто да го застреля и едва след това да почне да задава въпроси. Коди знаеше как трябваше да постъпи — заради Люк и заради себе си.
— Нямам избор. Дадох думата си на Логан. Ще заловя Мейджърс.
Глава осемнадесета
Коди беше стигнала до средата на последното си изпълнение, когато Люк и останалите от бандата се завърнаха. Тя не можа да повярва на тръпката, която премина по тялото й, когато го видя да влиза в кантината. Той изглеждаше мръсен и изморен, но погледът му не слизаше от нея и тя усети горещината му чак от другия край на помещението. Коди свърши изпълнението си под въодушевените аплодисменти на клиентите и тръгна към Люк, който се беше изправил до бара.