— Липсваше ми — каза тя.
— Трябваше да се погрижим за една работа, но вече се върнахме.
Коди изпита отчаяна нужда да го докосне и положи ръка върху гърдите му. Тя усети мощното туптене на сърцето му под дланта си и вдигна изпълнения си с копнеж поглед към него.
— Искаш ли да се качиш горе?
— Много.
— Мога да ти уредя една гореща вана.
— Искам нещо повече от вана. — Гласът му беше тих и приличаше на ръмжене.
Коди се усмихна и остави ръката си да се плъзне по-надолу. Докато беше работила под името Далила, тя бе забелязала как барманката Кенди бе правила това с каубоите в кръчмата. Коди си спомняше, че това действие безотказно бе привличало вниманието на мъжете. Така стана и този път.
— Донеси си бутилка. Ще отпразнуваме завръщането ти в стаята ми.
Люк си взе нещата и тръгна след нея. Нещата се нареждаха идеално. Той щеше да тръгне с нея, сякаш всичко беше нормално, но при първа възможност щеше да се измъкне и да се махне от това място и от бандата. Предложението й за една гореща вана след дългите часове, които беше прекарал на седлото, му се струваше доста добро, а мисълта за онова, което щеше да последва, го възбуждаше.
На Коди не й се нравеше онова, което щеше да направи, но нямаше как да го избегне. Тя имаше едно флаконче с течност, която двамата с Дебнещия призрак използваха, за да упоят някои затворници, и докато помагаше на Люк да се изкъпе, щеше да излее част от съдържанието му в уискито на Мейджърс. Само след няколко минути той щеше да заспи и с помощта на индианеца те скоро щяха да бъдат на път за Дел Фуего.
Не им отне много време да вкарат ваната в стаята й и да я напълнят с вода. Това не беше най-горещата баня в живота на Люк, но точно сега това нямаше голямо значение. Той искаше само да се изкъпе колкото може по-бързо и да обладае Армита.
Но, както изглежда, тя имаше други планове. Той видя, че тя го наблюдава, докато се събличаше, и се усмихна, когато тя намали осветлението до леко мъждукане на лампата. Люк влезе във ваната и седна, готов да започне веднага да се мие. Тя обаче го спря.
— Облегни се. Отпусни се. — Коди приближи една малка маса до него и сложи върху нея чаша с уиски.
Люк се облегна доволно назад и изпъшка. Миналата вечер тя му беше показала част от рая и по всичко личеше, че тази нощ му предстоеше да види още една част. Тази мисъл му се стори твърде привлекателна. Армита беше страстна жена, която знаеше как да задоволи един мъж. Времето, прекарано с нея, беше тъкмо онова, от което се нуждаеше той, и когато свършеха, той щеше да направи необходимото. Засега обаче Люк смяташе да изчака и да се наслади на преживяването си, защото ако го забележеха да излиза твърде рано от стаята й, това можеше да предизвика неудобни въпроси.
— Искаш ли да ти измия гърба? — попита тихо тя и застана зад него.
— Можеш да ми измиеш каквото пожелаеш — отвърна той със закачлива усмивка, докато я поглеждаше през рамо.
— В такъв случай ще започна оттук, докато ти се отпускаш. Пийни си — подкани го тя и погледна към чашата с уиски.
— След малко. — Люк въздъхна и се наведе напред, за да й позволи да изтърка гърба му. — Точно сега искам да се поотпусна. — Той нямаше никакво намерение да прекалява с пиенето тази вечер. Онова, което беше намислил, бе свързано с твърде много рискове и той трябваше да бъде трезвен, ако искаше да се справи.
Коди се вцепени за миг. Тя обаче нямаше друг избор, освен да продължи да разиграва сценария, който беше съставила. Поне беше успяла да остане насаме с Люк. Сега оставаше да го накара да изпие проклетото уиски.
Тя потопи кърпата във водата, насапуниса я добре и започна да търка гърба му. Раменете му бяха мощни и мускулите му се стягаха под допира й. Гледката беше невероятна и Коди не бързаше много.
— Така е добре — каза Люк. — Нали няма да спреш?
— Какво имаш предвид?
Ръката му се стрелна, уви се около кръста й и той я придърпа към себе си.
— Имам и други части, които могат да се възползват от вниманието ти.
Коди се разсмя гърлено, коленичи до ваната и изстиска кърпата. Тя се опитваше да не гледа към интимните му части, беше вперила очи в гърдите му и се стараеше да гледа над равнището на водата.
— Наистина трябва да пийнеш. Само така ще успокоиш напрежението, което усещам у теб — каза тя.
— Има само едно нещо, което ще намали напрежението у мен.
Тя погледна Люк и бе изненадана от горещината на погледа му. Коди замръзна на мястото си, омагьосана от желанието, което прочете в очите му.
Люк се наведе към нея, плъзна едната си ръка зад тила й и я дръпна към себе си. Устните му се впиха страстно в нейните и той я вдигна на ръце. Люк излезе от ваната, тръгна към леглото и я сложи върху чаршафа.