— Съли?
— Мъртъв е.
— Трябва да се махна оттук — каза Люк, докато ставаше и започваше да се облича бързо. — Те ще дойдат да го потърсят.
— Идвам с теб.
Люк се спря и я погледна. За миг той си помисли да я остави в кръчмата, но след това се сети, че тя беше натиснала спусъка. Ако бандитите научеха за това, щяха да я убият, без да се замислят.
— Можеш ли да яздиш в тази рокля?
— Изглежда, че скоро ще разберем — отвърна тя. — Помогни ми.
Люк отиде до нея и двамата издърпаха тялото на Съли встрани от вратата, след което го подпряха на нея така, че да забавят всеки, който се опиташе да влезе в стаята.
— Да се махаме оттук.
Люк закопча колана с револвера си, облече бързо ризата си и сграбчи шапката си. Той бе имал намерението да си тръгна тази нощ, но не беше планирал да го направи точно по този начин. Люк отиде до прозореца и го отвори широко. След като се изкачи върху козирката над верандата, той се обърна, за да помогне на Армита.
Коди се бе забавила само колкото да облече блузата си върху голите си рамене и да скъса множеството дантелени украси на роклята. Тя сграбчи малката си чанта и натика револвера на баща си в нея. След това пое ръката на Люк и се измъкна през прозореца. Затвориха го зад себе си и се промъкнаха бавно и безшумно към най-тъмната част на сградата. Люк скочи на земята и вдигна ръце, за да поеме Армита.
— Имаш ли кон?
— В конюшнята е — прошепна тя в отговор. Той кимна.
— Не знам с колко време разполагаме. Трябва да се махнем оттук много бързо. Иди в конюшнята. Ще взема коня си и ще се срещнем тук.
Коди се отдалечи бързо, като се придържаше към сенките, които хвърляха сградите. Тя се надяваше, че Дебнещия призрак бе наблюдавал стаята й и бе видял всичко, тъй като Коди нямаше достатъчно време да го потърси или да му изпрати съобщение.
Когато Люк стигна до тъмната, пуста конюшня, Коди вече оседлаваше коня си. Няколко минути по-късно двамата напуснаха града.
През останалата част на нощта Коди и Люк яздиха колкото можеха по-бързо. Небето беше ясно и луната хвърляше достатъчно светлина, за да им позволи да виждат накъде се движеха. Те спираха само колкото да дадат възможност на конете си да си починат, след което продължаваха отново, без да си дават лукса да се замислят; те знаеха само, че трябваше да яздят колкото можеха по-бързо, ако искаха да оцелеят.
Едва малко преди разсъмване Коди повдигна въпроса накъде се бяха запътили, тъй като бе забелязала, че Люк ги води на изток.
— Ако рейнджърите те търсят, няма ли да бъде по-добре да яздим по-навътре в Мексико вместо на изток? Къде отиваме?
— В Дел Фуего. Това е единственото място, на което ще бъдем в безопасност. Там имам приятел.
Коди не можеше да повярва на късмета си. Нещата се нареждаха идеално. Люк яздеше точно там, където тя искаше да го отведе. Оставаше само тя да го залови, когато наближаха града.
— Твоят приятел ще успее ли да те спаси не само от бандата, но и от закона?
Изражението му беше мрачно и той не й отговори. Просто продължи да язди. Трябваше да стигне до Джак колкото се можеше по-бързо.
Хадли и останалите бандити бяха шокирани, когато разбраха, че Съли е мъртъв, а Люк и певицата са изчезнали.
— Да тръгнем след тях! — извика трескаво Джоунс, на когото му се искаше да види Мейджърс мъртъв за това, че се беше опитал да ги предаде.
— Да тръгваме. — Хадли беше вбесен не само защото Мейджърс се беше измъкнал, но и защото Съли се беше оказал достатъчно глупав да позволи да бъде убит, след като Ел Диабло беше предупредил хората си колко опасен беше стрелецът.
Хадли поведе бандата след бегълците, но тъмнината им пречеше. През деня те вероятно щяха да успеят да проследят Мейджърс и певицата, но след няколко часа опити да яздят по следите им, бандитите се отказаха. Нищо нямаше да спечелят, ако бъдеха открити. Те бяха обявени за издирване и колкото повече навлизаха в Тексас, толкова по-голяма ставаше вероятността да бъдат разкрити.
Хадли дръпна юздите на коня си и останалите се събраха около него. Той изпитваше облекчение, че бяха разкрили Мейджърс, преди стрелецът да беше успял да научи твърде много, но все още искаше да го види мъртъв.
— Какво искаш да направим? — попита го Джоунс, който беше готов да продължи преследването.
— Искам ти и Карсън да тръгнете към каньона. Кажете на останалите какво се случи и да си държат очите на четири. Останалите се връщайте в Рио Нуево и чакайте.
— Ти къде отиваш?
— Да разкажа на Ел Диабло какво стана. Останете в Рио Нуево, докато не ви потърся.